автор: animosity

Обичам те, когато тихо ме следиш.
Обичам те, когато името ми ти шептиш.
Обичам те, когато от болка зверска крещиш.
Обичам те, когато за милост ме мълвиш.
Обичам те, когато в сърцето зее яма.
Обичам те, когато надежда за нас няма.
Обичам те, когато душата пустее.
Обичам те, когато самотата жално пее.
Обичам те, когато се влачиш жалък по земята.
Обичам те, когато гордостта ти бясно се мята.
Обичам те, когато вече няма смисъл.
Обичам те, когато не е останала мисъл.
Обичам те, когато си тъй жалък.
Обичам те, когато изглеждаш ти малък.
Обичам те, когато думите горчат.
Обичам те, когато сърцата мълчат.
Обичам те, когато ясен е края.
Обичам те, когато не искаш да зная.
Обичам те, когато лъжеш ме ти.
Обичам те, когато искаш да ме боли.
Обичам те, когато ме мразиш.
Обичам те, когато от мене се пазиш.
Обичам те, когато заспя.
Обичам те, когато почне отново деня.
Обичам те, когато се влачиш в прахта.
Обичам те – и в живота, и в смъртта.