автор: animosity

Седя аз тъжна за пореден път.
Спомените през прозореца на миналото ми блестят.
Към тебе мислите ми бясно пак хвърчат.
А чувствата ти уморено от живота ми мълчат.
Искам да те видя, да ти кажа, че боли.
Боли без мен да продължаваш ти.
Боли да зная, че те няма.
Боли да зная, че любовта ти бе измама.
Боли да искам да ти кажа, че те обичам.
Боли да виждам, че след теб напразно тичам.
Боли аз да те искам тук до мен.
Боли да те виждам с нея всеки ден.
Желаех да ти кажа толкова неща.
Но се провалих и желанието ми не успя.
Мъката ми зверска до тебе не достигна.
Единствено тя самочувствието ти вдигна.
Да те спечеля пак едва ли мога.
Надвишавам доста си залога.
Да те мразя – искам, как – не зная.
Предпочитам жално да се кая.
Злото аз не ти желая.
Но бих искала да видя края.
Възмездие ти трябва да получиш.
Как се чувствам искам да научиш.
Пожелавам ти само едно.
Като мен да свършиш със самотата в едно легло.