автор: animosity

Умираш бавно. Боли.
Липсвам ти аз. Нали.
И няма нищо. Само следи.
Блести в очите прах от сълзи.
Обхваната е душата от тъмни мъгли.
Сърцето е мъртво – огън за мен не гори.
Идваш сега и молиш се ти.
Ако щеш и на колене името ми крещи.
Когато си тръгна и прага прекрачи.
Остави самотата в мене зловещо да грачи.
Имах за нас много мечти.
Но нима попита ме ти?
Тогава обърна ми гръб – сега мълчи.
Да ме имаш вече не заслужаваш ти.
Аз те обичах, за тебе свалях звезди.
Тогава на друга се кланяше ти.
Сега ще бродиш по полята снежни.
И ще се молиш на боговете ненадеждни.
Ще искаш любовта да видиш в моите очи.
И ще ти кажат боговете: „Нещастнико, мълчи!”