автор: gil-galad

на В.

Надеждата белее в пустиня -
единствените кости редени,
подритнати от поглед невинен
по пясъчно топлите вени

Мечтите са стълбове солни,
очите - кладенци на сухи реки,
но Щастието наднича през рамо,
усмихва се с "пак ще вали"

и капката, желана с години
стоварва се - стон във прахта,
а миговете, тъй неловими,
се леят да спрат мисълта

разлива се хищно Живота
на вълните на пурпурна страст,
цветя във пустинята вземат
за кратко над Разума власт