автор: osi4kata

:)


Ти знаеш, че сме тръгнали на път
(безкраен е, когато дириш щастие)
и сутрин бледите звезди звънят,
докато неминуемо угаснат,
и привечер зад гърбавия склон
полягва слънцето и се повива
във потъмнелия крипон
на вечерта,
и лунни самодиви
се плискат по реката
и вали
безсмъртие,
присъщо на Арадия...
Ти знаеш, че когато сме сами -
сме просто Ние
и сме млади.
Млади.