автор: sradev

За да си загубиш времето
трябва да намериш такова.
проф. Тара Понтьо

- Много сме загубени,- каза Циркония, вече втора година се учиме, а нищо не сме разбрали.
- Не се коси, - отвърна й Пишманка, учителите ни са загубени и така си губиме времето. Хайде и ние да им се загубим.
- Да избягаме?
- Когато избягаш от нещо, то го държиш пред очите си. Все се озърташ да не би да те догони, а то непрекъснато е в тебе, чрез образа си, с който го сравняваш. А това, което е във въображението, то е навсякъде. Ние няма да бягаме от нещо, а ей така - ще се загубиме.
- В паралелен свят ли да отидем? Или в двореца на мечтите?
- Паралелните светове са синхронни с нашите. Влезнеш в един, излизаш от друг. Но ние сме в този, следователно ще излизаме от себе си. От паралелният пак трябва да излезнеш от себе си, но тогава не е сигурно, че ще се върнеш в своят. Знаеш парадокса на Вригт: Излезнеш ли веднъж от себе си, никога вече няма да си сигурна, че си се върнала.
- Да избягаме в бъдещето!
- Бъдещето е следващият миг. Доцент Филан Кешия ни учеше как да надничаме 6 месеца напред, но никой не ни е учил как да видим следващият миг, нито пък да си спомняме предишният. Дори доктор Пауст не умееше да помни предишният миг. Предлагам да мръднем към левият миг.
- И в ъгълчето на дясното око ще виждаме настоящият?
- Такава е тезата на госпожица доктор Бодикрав.

Автореферат на дисертацията на Бодикрав

Времето е многомерно [1]. Ползувайки геометричният модел, освен напред и назад време има и наляво и надясно, нагоре и надолу.
Простите инерционни обекти поглъщат един миг време и отделят един миг време в посоката на инерцията си.
Съвременните обекти могат да изберат кванта време, т.е. да погълнат свежо отделеният и да отделят свежо погълнатият. Тези обекти обикновено ги наричат "тук-сега", понеже се колебаят между два мига, условно наричани "бъдеще" и "минало".
Комплексните обекти се състоят от няколко елементарни обекта. Тези елементарни съставки могат да бъдат синхронни или асинхронни. Синхронните обекти поглъщат по миг време намиращи се в една и съща посока, асинхронните - могат да поглъщат мигове в различни посоки. Асинхронните по-лесно се разпадат, понеже избързалите обекти трябва да станат съвременни, за да могат другите да ги догонят, но това не е лесно, защото дракона "тук-сега" обича да се самозадоволява.
Разумните обекти виждат съседните мигове и могат да изберат какъв миг да погълнат, какъв миг да отделят. Условно казано "десният" миг е страха, "левият" - надеждата.
Осветените обекти виждат мозайката на близки мигове и могат да изберат през кои да се промъкнат. За тези мозайки няма понятия, защото всеки светнал вижда различни комбинации от мигове, различни комбинации от посоки. Само истината може да се премине през този лабиринт от мозайки [2].



Речено-сторено. Непослушничките прескочха до градината с цветята на времето и се отнесоха в страничните времена. За света на простите обекти те бяха загубени, понеже този свят върви само в своята посока: поглъща бъдещето си и отделя своето минало. Но понеже светът на простите е разсинхронизиран, те бяха съвременни ту с едни, ту с други обекти. Понякога през пеларгонията достигах до нечие детство, понякога през розата влизаха в някое общество, понякога през хианцита разговаряха с някой друг загубен. Така загубените се намираха взаимно и после отново се загубваха. Беше им много интересно. Пишманка изпадна в див възторг: и наистина непрекъснато се губеше и намираше.

--------------
литература
1 Jorge Borges Градината на разклоняващите се пътеки
2 John Burgess Логика и време

ПП романът с работно заглавие ЧВ се състои от отделни случки, които са микроразсинхронизирани, в някои от тях героите се срещат (както в случаят с вратата на времето АСМЕ, която посетих и тази година), но не се намират, нито пък се търсят.