автор: VITRA

През макова поляна пристъпяше една майка с дете. Тя вървеше по пътечка, водеща към храм. И така понесла своят дечко на ръце, сякаш самата Богородица бе слязла от небето. И слънцето бе нейният ореол во слава.
И излязоха от храма да запалят свещ светците. Всеки слезе от своята икона, за да склони глава и да почете тази една между живите. И чакаха тя да ги благослови. Онези, за които тя самата бе приготвила своята тъничка свещица.