автор: Hemu

Естествено, нямаше да съм твоя,
до болка ясно беше ни на двама.
Изправен пътят е, гладък, за завоя
не ми достига скорост и програма.

От по-друг ъгъл гледах на нещата
това което исках, казах го на глас,
като чист извор изля се от душата
роса изкъпа чувствата между нас.

А ти мълчиш, нима беше поразен?
Дори за „Сбогом" не намери сили.
Не е възможно от мен да си ранен,
аз не ранявам (роза без бодили...).

Така решил си и нищо не ми каза...
Мълчанието често е красноречиво.
Изпихме чашата, на дъно се оказа
глътка последна от питие горчиво.

(а)

11.09.2008г
(цикъл "Посветено")