автор: erina

И дъждът свърши,
и шосето пред колата ни ,
и умря в мен любовта
към гласа ти.
Искам да млъкнеш
завинаги,
в тишина да ме оставиш
с мислите
за ново начало.

От вечната ти правота
ми е писнало
и от всичко неистинско
в тебе.
От моята наивност
и твоята невинност.
Стига!
Достатъчно
дълго си измислях шосето.

Шосе вече няма.
Ще сляза.