автор: vanya777

съскат суровите съчки в камината
капаците нервно потракват
в прозорците дремещи
в сянката

на растящите есенни нощи
където пред прага ти
вълчето виене
раздира покоят на синьото
и изтичат звездите в ключалката
на сънят окосен от слова
за тихите пролетни утрини
и нежната бяла мъгла
в които мълчахме облечени
само с чувства
                      погледи
и растяща следа


навярно пламъкът
в камината е все още млад
а прозорците заспаха
пред утрото на залеза
в есенна тишина
където боса жарта
ни очакваше

„Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.“ Оскар Уайлд"