Огледалата са кът
и немеят си неповикани
В мрежата на нощта
имаме още въпроси недоразпитани
Сърцето ми стяга тишината,
отвита и разтворена
върху коленете ти
Виж още колко път
имаме да вървим,
дори и котките
с бистри очи са продажни
и от омраза
гният очите им
Синеят се миглите
на света- блато от изорани мечти
С остенът на времето
разкрачваме лъжите,
които, затворени в нас,
скършват бавно дните ни
Дори да мълчим,
пак ще имаме грехове за изпиране
Дори да крещим,
пак в жигосаната си самота ще се взираме