В гората съм. Под боровете. Ням.
Ела да ме откриеш. Без да искаш.
Ела ме раздели. На океани
в които ще пресъхваме
неистово.
Ела ме сътвори. Така изкусно,
че птиците да могат да ме пеят.
Когато съм изпят
са сладки устните
и жадни,
за греха,
да те живеят.
От мъховете влажни започни.
От тях създай ми пръстите,
с които,
ще мога да те качвам по небетата
и с гръм да те стоварвам
до гърдите си.
От грапава кора създай ми плът
да драскам по заспалите копнежи
да спреш да ме изплъзваш
всеки път
когато съм втечнен
от сляпа нежност.
Коси недей ми слага. Само млад
ще мога по душа да побелявам
Светът ми сътвори. Но онзи свят,
от който ме боли
като раздавам...