автор: traveller

Така е светъл, бяло неживян
така умислен,
сънен
и различен.
Единствен,
пожелаван
и желал.
Едно момче с косите на момиче.
По устните му
пътища блестят.
Крайпътни светове
и сън в тревите.
Безбрежен като облак
от желания -
едно момче с крилете на момиче.
Удавя ме. Солен съм от сълзи.
И жадно го изпивам
и се стичам.
Какви морета, Господи,
миражни
в едно момче, с душата на момиче.