автор: Gabrielle_

И с всеки ден
по-ясно осъзнавам,
че твърде непосилно ще ми е
да те забравя.
И се предавам.
За секунда-две...
Но слава богу
на инат,
на пук
на себе си,
на всички
(и най-вече теб)
се окопитвам.
И се опитвам
да съм силна.
А ми е трудно вече
дните да оплитам
във безверие-
във тичане
и оглушителен
брътвеж.
Затова щом стане тихо
пускам музика.
Не искам да е тихо.
Не искам да е тихо
вече никога,
защото теб те няма.

Без тебе тишината
е молитва.