Да предположим, че съществува прераждане. Не ми се нахвърляйте веднага! Едните за прераждането, другите за предположението! ... Да предположим, че има прераждане.
Рамон живее в Каракас. По-точно живееше.
На 8 стреля за първи път с огнестрелно оръжие. На 10 избяга от вкъщи и стана член на улична банда, която се занимаваше с три неща: да продава наркотици, да рекетира всичко, което ходи на два крака и да води войни по улиците на гетата с други, по нищо не различаващи се банди. На 14 беше пристрастен към кокаина. На 26 бе третият в йерархията на бандата, но тайно мечтаеше да бъде първи. Беше оцелял толкова години в уличните боеве, благодарение на късмета си. Повечето не доживяваха заветния четвърт век. Беше убил 16 души. Е, разбира се, той не знаеше колко са, защото много ясно... няма да седне да брои колко са ранени от противниковата банда, колко са убити и от чий точно пистолет. Но в личния му счетоводен тефтер със заслуги се водеше числото 16 в графа „отнети човешки животи”. При това положение ми се струва нелепо да се взираме в графа „отнети животински животи (изпитващи болка и страх)”, но за справка, те бяха 1028. Естествено, че не ги е застрелял лично (освен няколко единични случая). За попълването на тази графа си има други хора, цял икономически отрасъл. В графа „причиняване на физическа и емоционална болка на чувстващи същества” е безнадеждно да гледаме, защото косвените последствия от действията му се разпространяват в геометрична прогресия и не можем да им хванем края. Тука числото е с пет цифри. В „отнемане на неща, които не са предложени” стои скромната сума само от 781. Има и някои по-незначителни графи, на които няма да обръщаме внимание сега. Сега ще разгледаме колонката на активите. В началото има забележка: „описание на мисията: роден в неподкрепяща среда, да разчита на вродената си мъдрост, съвест и други качества, позволяващи естественото разграничаване на добро и зло и стремеж към еволюция на съзнанието; трудност на урока – голяма; степен на еволюция в човешкото царство – начална (формиране на съзнание за единност и общност с други хора)”. Доста дълга забележка. Тук от графата с пасивите е прехвърлено „прелюбодеяния – 0”. Иначе като цяло в активи графите са му празни и полупразни. В „изтърпяна болка и страдания” се води на отчет съвсем малко. Всъщност, горкият Рамон изтегли 4 пъти повече, но му беше записано само толкова, защото другата част не беше предвидена по сценарий и той сам си я докара до главата с необмислените си действия. В „помощ на други хора” има няколко десетки отбелязвания, но нищо спасяващо го. В „осъзнаване на еволюцията на съзнанието” има само три записа, горе-долу толкова пъти се беше замислял за какво се е родил. А сега нека видим как привърши неговата земна екскурзия. Само да уточня, че ако не се беше забъркал с бандата, щеше да доживее 55 и щеше да умре от сърдечно-съдово заболяване, но това вече няма значение, защото той си пренаписа сценария по съвсем различен начин. В 16:43 един куршум го перна по врата. За трети път го ранява куршум, така че веднага му стана ясно. Не му стана ясно веднага, че този е последният му път. Притисна си раната с ръка, но това не помогна срещу кръвозагубата. Бързо му се зави свят, падна на земята и си помисли: „Фак! Защо точно сега?” После му стана студено и скоро след това напусна тленната си обвивка.
Месец по-късно лежеше блажено в прегръдките на майка си и вкусно сучеше, без да нехае че новата му ситуация не е с нищо по-благоприятна от предишната. По това време майка му беше най-обикновена женска, а главатарят му беше баща и си падаше по полигамията. За съжаление, в новия си живот нямаше късмет да има име, затова мисля да използваме предишното му за по-удобно. Засега Рамон беше в безопасност. Трудностите му започнаха два месеца и половина по-късно, когато баща му беше свален от пиедестала от един по-млад и напорист мъжкар, който заедно с властта заграби и „съпругите”. Почти всички имаха бебета, а това на павиански означава, че няма да се съвокупляват, докато не отбият бебетата. Кой ще чака още шест месеца? Мъжкарите от този вид примати имаха обичайна практика да затриват потомството на бившия лидер, за да посеят собственото си. Занизаха се дни на непрестанно дебнене, през които всички маймуни бяха на нокти от агресията на най-силния в стадото, насочена към най-беззащитните. Майките грабваха кърмачетата с писъци всеки път, когато г-н Новият Шеф минаваше наблизо. Не всички имат късмет. Две от новородените се сбогуваха с живота, срещайки се с шест сантиметрови зъби на похотлив, жаден за власт павиан. Рамон посрещна съдбата си една сутрин в края на сухия сезон във време на глад. Лидерът на стадото подгони един по-нискостоящ в йерархията мъжкар, за да вземе току-що откритата му храна. Малкият Рамончо си играеше на един дънер наблизо, когато слабият мъжкар го грабна и го притисна към гърдите си, като предпазен щит от връхлитащите четиресет космати килограма с инкрустирани зъби по тях. Тази тактика по принцип има успех. Нападателят бързо оставя нападнатия, за да не нарани поколението си, но в случая Рамон не беше никаква застраховка и лидерът на стадото ги помете като дизелов локомотив. Слабият мъжкар се отърва с ухапване по лапата, но на Рамон атаката му струваше живота. Ако беше преживял детството си, имаше всички шансове един ден сам да стане водач на стадото и да се радва на разнообразие от женски, върховна власт сред себеподобните си и оправдана агресия във всички посоки. Шансове!
- И сега какво? Научи ли си урока?
- Кой урок?
- Как кой?
- Ъъъ...
- Не си много интелигентна душа... Шегувам се... Добре, ще ти подскажа: павианския урок.
- Аааа... този урок! Да. Научих го.
- И какво научи?
- Ъъъ... Не е приятно да си павиан?
- Не! Ясно. Ще е по трудния начин... Животните убиват за храна, за власт, за отмъщение, а хората – не. Това е разликата между двете. Пренаселих земята с животни да уча всеки един, че ако иска да бъде човек, не може да убива и да гази другите, само за да седне на най-горния клон и да се подрусва от удоволствие! Разбираш ли?
- Да.
- Какво ще правиш за напред?
- Ами... мисля да поостана тук. Хубаво е.
- Хубаво значи. Та това е само фоайето! Та ти нищо не си видял още дори! Ако искаш да ти понесе тукашната атмосфера, върви долу и живей по човешките стандарти, не по животинските! Милион пророци, Божии синове, духовни учители, гурута и не знам какви ви пратих, с една и съща таблица за умножение: „Не кради!, Не убивай!, Не прелюбодействай!...” Толкова ли е сложна или съм ви надценил, че вече цели епохи не можете да мръднете еволюционно от акъла на павианите?
- Мисля, че разбрах урока. – рече омърлушено Рамоновата душа.
- Добре. Ами тогава, гледай да не разочароваш себе си отново, защото каквото ще правиш, само теб те касае, мене – не. Помни: „каквото си постелиш... или каквото си посееш... и така нататък.”
Рамон отвори леко очи, светлината го ослепяваше. Изпитваше ужасен студ. Тялото му не го слушаше. Видя над себе си лица с маски и шапчици. Маскираните искаха от него да се изплези и той се подчини. Получи ободряващи похвали и обещание, че ще живее. Казаха му, че оцеляването му е едно на милион и да благодари на Бог и кръводарителите на дванайсетте банки нулева положителна. Значи все пак прераждане има. Всеки се преражда многократно и главният въпрос накрая остава, дали разбира същността на големите и малките си прераждания.