автор: milcho

на К.

Звезда ми подари звезда,
аз влизах в Рим, яхнал магаре,
една дели ни нас межда,
каза, на тая малка наша гара.

И бях на седмото небе,
а малък бях и смлян и дребен,
нищо, прошепна тя със свян, ти бе,
е и такъв си ни потребен.

Редом, тълпата крачеща, към пасха,
и светли бъднини със кана,
прегърна ме, след туй ме разпнаха,
а във ушите ми звучи “Осанна”...

Звезда ми подариха, вчера ...
днес редом тя е със бяла роза,
Ех Далчев, търсих те и те намерих,
А ти отвърна: пишеш, а не можеш.

Звезда ми подари звезда,
Приех все пак подаръка в залог,
да я обидя? неее.. дели ни нас межда,
и обещах да и напиша малък слог.

С любов ... Звезда ми подари звезда!

Милчо КИРИЛОВ

07.09.2008, 07:39 ЕЕТ Варна. сп. Писател