автор: elsion

Ти принцът си на спящата красавица,
заплетен в болно кътче от съня ми.
Надеждите ми всички се издавиха.
Химерите пък ми изпиха мислите.
Миражите се срастнаха с косите ми,
провиснаха на сляпата ми вяра.
На прага болни легнаха мечтите.
И ето те - дошъл да ме спасяваш...
С целувка не успя да ме събудиш.
Сто хиляди целувки не ти стигнаха...
Илюзии запъплиха по устните ти.
И още отначало беше лудост,
живота си за мен да изтъргуваш.
Ума си пред вратата разпиля го.
Не влизай по-нататък във съня ми,
- въздишките ми сънни са проклятия,
с възкисел аромат на черни рози,
покоите ми мязат на тресавища,
умората ми е пропила костите,
от блатната вода подгизнах цяла,
завивките ми станаха на дрипи,
и всичко е на път да се разпадне.
Покрий ме с твойто прашно наметало
и вместо там до мен да коленичиш,
иди в онази празна бална зала,
пирувай, този миг да отпразнуваме,
пирувай, ако нещо е останало...,
а после си тръгни от моя замък,
ушите запуши си да не чуваш
брътвежите ми луди, несъбудени
и стъпките коварни на забравата.
И песента на моето безумие...