автор: cold_eyes

Събуждаш се във мойте слепоочия.
Прозявката ти в слънчев диск угасва.
И мислите ми стават многоточия,
с които те дописвам по дланта си.

Под пръстите ми никнат диви бурени,
очите ми се стичат тъмнокоси.
Тъгата ми заплита черни корени
под калните ми стъпки.И съм боса,

когато се събуждаш в мен нечакано,
разсънено,когато ме раняваш.
Със сините си устни неизплакани
до третата луна-и ще отплаваш.

Душата ми безлунна ще пребродиш
(ще искаш да ти бъда пълнолуние)
Във шепите си въглени ще носиш
да ме жигосаш с влюбено безумие.

По съмнало,когато неразлистена
се вдишвам на стенания от въздуха,
напускайки ме-зареди ме с истини.
По мръкнало сама ще дръпна спусъка.