автор: sradev

Заиграх се на Борсата. Първо на дребно: едно да купя, да го гледам как расте, да го продам, друго да купя, та да се видя и аз като капиталист. Тате ми е казал, че капиталистите си имат акции и си режат купончета, та и ножиците приготвих.

От едни акции на други, хайде тия са още добри, пък и онези са хубави, та разширих играта. Иначе си броя стотинките, но на борсата се заиграх с хиляди. То пак от броене на стотинките - колкото по-голяма е поръчката, толкова комисионната е по-малка. И така държа си аз портфейл с десетина вида акции, продам едни, купя други, продам акции, купя облигации... голяма играчка. Само от опциите бягах. Щото опциите са заеми, които връзват ръцете: след месец ще се види каква е цената - тогава взетото на заем трябва да върнеш.

Големи емоции са! Купиш нещо за 1000 продадеш го за 1020 и се тупаш по гърдите до сутринта, а на другият ден те вземат, че станат 1030. Ядове. Купиш друго за 2000, то падне на 1900, стискаш го докато падне до 1800 и току се уплашиш и го продадеш. А то след седмица се върне на 2000. Ядове. Взех да се уча: та индекси ли не щеш, та теории за портфейла ли, та рискове, та Барет и Сорос ли за съвети. Понаучих се разните му рисунки: обърната звезда, силна подкрепа, тенденции, трите вълни, петте вълни, опорна линия...

Така по малко и борсата ме хвана изцяло. Проста игра: днес поръчваш да продадеш по своя цена, утре всички поръчки за покупка и продажба се срещат и което спечели - това е цената. Ако по-висока цена дадеш - оставаш си със стоката. Ама и тя една стока - електронни хартийки. И така ден след ден все ядове. Огромна вътрешна борба между възторжената алчност и непримиримият страх. Тя борсата си е надбягване на опашки - тъкмо се закачиш на бързата и тя спре или дори тръгне назад, а другите през това време те изпреварват. И пак ядове: "Бих могъл още 0,28% да спечеля." (= 2,80 от 1000). Загубих съня си в изчисления, прогнози, коефиценти, проценти на Фед, клюки, тенденции, рискове.

Наркотик ще речеш? Слабичък е и все с негативни емоции. Нещо като крадене на яйца от курника - едно яйце на пет жуления с коприва. Ех, Тя беше наркотик! Като се уговоря за среща и вече похвърквам. Като Я видя и пулса ми се вдига до 200. Когато Я няма и място не мога да си намеря. А и едни мисли прехвърчат из главата - не можеш да ги опишеш, по 1000 на минута. Това алкохол, цигари, пари - слаба работа. Само ден махмурлук, само час малък кеф. А за тревите да не говориме - хвана ме колумбиеца да опитам, натъпкахме лулата, пушихме що пушихме - той на кеф, а на мене нищо. Само дето смърди. Допуших си с една цигара за оправяне на вкуса и после два пъти трябваше да плакна лулата с Метакса, та да се проветри. Не е като тютюна - и без да го пушиш пак добре мирише. А борсата е нещо средно между тютюна и коняка, като лула - ту чиста, ту мръсна.

Изпедепцах се на борсата. Хванах бика за рогата и мечката за ушите. Намерих къде са скрити утрешните валутни курсове, уточних как бика, мечката и блатото си предават щафетата, изпреварих всички печеливши фондове и ... се отказах. Ами тя мойта игра дребна - на кьорав капитал и сто процента са му криви. 5000 часа загубих, по 5 лева да бяха - 25000 лева да съм изкарал с копане. Пък мойто не е копане, ами с млади хора учене. Аз тях ги уча на поразии - те мене на ум и разум.

Сега най обичам да се излежавам и шматкам. Едно дълбоко удоволерворение ме обзема - днес прахосах 20 лв с лежане и 30 лв с шматкане. А ето и сега 10 лв с писане на тази щуротия. И никаква мисъл - дори за пет стотинки.
----

Не ми вярвай! Хазардист съм, пак ще ме хване крастата. Ще взема в Интернета по всички борси да играя, ще се гмурна в Световната Тълпа, ще спя по 3 часа на ден и от Никке до ДоуДжонс ще купувам и продавам. Дори за миг да е, но ще почувствам пулса на тълпата. Тя знае какво ще стане след половин година, на нея се кланят императорите, от нея се боят армиите.