автор: nezabravka

Малък свят.Малки хора.
Все така забързани
и с ежедневието обвързани.
На един човек обаче му писнало.
Искал да направи нещо.
Да спаси тези умъртвени души.
И магазинче отворил.
С голяма витрина,
а на вратата-звънче.
И надпис сложил-ярко жълт,
сякаш казващ "Тук погледни!",
защо ли...?
"При нас продават се мечти!"

И влязъл първият клиент.
Потреперал притеснен,
погледнал продавача
и тихичко му казал:
"Нямам много пари...
Кажи,колко струват тези мечти?"
А продавачът се сепнал.
Не бил сложил цени.
"Нали уж били безплатни?",
пробвал с хитрост купувачът.
"Да..да..."казал продавачът.
Но тежка мисъл го сковала.
Той всъщност...
нямал какво да продаде.
Мечтите се раждат в душата.
Не се мерят на кантар
и никой не им знае цената.
И така...този бизнес
ясно е,че не успял.

Но продавачът цял живот
се чудел как да накара
тези пусти души да мечтаят.
Това била неговата мечта.
И сбъднал я чак след смъртта.

На неговата къща днес има плоча.
И всеки я гледа.
Надписа чете.
И връща се вкъщи...с мечти.
Защото на плочата пише:
"Тук се роди продавач на мечти.
Той умря богат!"
Но хората не разбирали...

Защото на материалния свят
му трябват...материални мечти.