автор: biruni

Носовете на обувките ми сочат запад, носа ми души нещо на изток, тялото ми върви от север на юг. Паднах - така както вървях. Присмехът на околните не закъсня: "Жалка картинка е! - Пиши го вече история!"
- Чуйте, хора! - Аз не съм Херодот, но ще ви кажа, че днес познаваме само добре разказаните истории. - Другите са се оттекли заедно със всичката мръсна вода, и са дълбоко погребани. В мен кръвта още се движи. Бих се размърдал, но земята все ми бяга. Не съм пиян. Единствения ми недостатък е, че се движа твърде бавно, а мисълта ми изминава разстоянието от точка А до точка В за време обратно пропорционално на общия поток на съзнанието. Не-съзнателен съм. Все чакам някой да каже колко струвам. Даже епитафът ми един ден ще бъде такъв: Аз, който никога не съм бил... Вече бях... Ще има място за дописване и, няма нищо лошо в това, за доизмисляне. На теб се надявам, странниче, който четеш, да туриш още някой камък върху моя, така че да стане здрав градеж - ступа - стъпка, след нея още една и... Накрая, знам, никой нищо няма да помни, и така някъде отвъд времето, което можем да си представим ще ни повтарят, ще разсъждават като мъдри китайци - мило и драго ще дават да постигат същността си. В огледалата си ще гледат, но ще виждат нас да махаме за поздрав, помощ и за сбогом, защото те пукната пара няма да дават за помислите на другите. Отсега им завиждам - вия по Луната. Искам да прескоча циклите на календара: 12х5=60 х още колко? - не става, не помръдвам. Насреща ми вървят легион съмнения - засега устоявам. Влюбен в Тук и Сега. Другото е суета. - Графит: Учителят Хирон танцува салса. Изглежда странно цял на дневна светлина. - Кронос в ролята на кон? Или глава без торс, пътуваща през времето.