автор: apostolicia

Не избягах. Щото съм вироглава и престъпно-горда.
Не отидох в чужбина. Направо се пукам от завист към тези, дето вкъщи и хляба от масата не си вдигат, а мечтата им е да мият чинии в чужбински ресторант. Пукам се от завист и към онези, които отидоха да гледат чужбинските бабички и си наеха с изкараните парици жени, да гледат собствените им майки, само и само да не го правят те самите. Пукам се от завист и към тези, които отидоха да продадат наученото тук в чужбина. Яд ме е, задето не мога сега, като не съм заминала, да се показвам по телевизора и жално да нареждам колко ми е мъчно за родината. Как съм прокудена и колко съм измъчена от носталгия и да плача против избирателния закон, дето не ми дава право да определям събдините на страната си, ама от безопасно разстояние. Да размахвам назидателно пръст на останалите тук, че докато съм си “уреждала положението” там, те не са се постарали да оправят нещата, та като се върна, всичко да ми е наред.
Не избягах. Останах тук, където няма къде да работя, защото “умните” вече избягаха, останахме ние – глупавите – дето и един свестен бизнес не можем да измислим. Останах да ме управляват тези, които ги избраха онези – заминалите, и техните майки, които ми оставиха да гледам на старини.
И как ме питат после защо не съм им подредила двора, докато те са страдали далеч от родината! Ле-ле, как ме питат!