На съседната маса седяха двама младежи. Момичето хранеше момчето със своя сладолед. Подаваше му лъжичката, той бавно я захапваше, задържаше я, преглъщаше и после, смеейки се я целуваше.
Тя ги гледаше втренчено и замислено бъркаше с лъжичката.
Толкова й се искаше да направи същото. Почти си представяше, как Той я целува със сладоледените си устни.
Не можеше, не трябваше. Беше Другата. В заведенията играеше ролята на колежката. Можеше веднага да превключи на делова тема, ако някой познат се приближи. За борсата, за скока на долара, за целия бизнес на света.
Дори не чуваше как й обещава екскурзия в Париж следващия месец. Мечтаеше как ще го нахрани със своя сладолед. И в душата й беше сладоЛедено.