автор: nefertyty

Сънувах сън-
сънувах,че съм бяла.
Прогледнала в детството,
а после закърняла,
душата се събуждаше
от спомените избуяли.
Дете усмихнато,щастливо
без умисъл съдбата си плете
и в празниците ни правдиви,
душата си ще разсече.
Качих на коня мислите накипрени
и плеснах диво с ръце,
исках пак да коригирам
ветровитото сърце,
но конят още галопира
в плесенясали мечти,
че сънят ми светломирен
свят от изгреви ще сътвори.
Ето,че оригва слънцето
и събужда се денят,
а по вените му-кални пътища,
уморените вървят.
Стига сънища споминати,
няма го това дете,
а денят ми-черен дявол
и нощта ще изяде.