автор: BlackCat

Да събереш душата си във шепи,
да стиснеш ядно пръсти, да извиеш
глас спирално срещу ветровете,
а тишина в очите да попива;
да криволичиш в мислите пияно,
когато до болезненост е трезво,
да хвърлиш себе си през рамо
и никога назад да не поглеждаш;
да хапеш премълчаните си думи,
когато проявяват своеволия
и всички кладенци да станат чужди,
когато за водица ги помолиш;
и само някой призрачен случайник,
объркал пътя, също като тебе,
в тревата да постели свойта тайна.

Тогава има смисъл да живееш.