Когато те нагазвам до колЕне,
за повече не смея -
даже в мислите,
мълчиш.
И ми прощаваш времето,
в което те пилея.
Когато те докосвам през въжетата
на всички котви,
впили нокти в сушата,
болши.
И знаеш, че е нужен
остров,
порой,
и мост.
За да се случа.
Когато обезсмислям тишините
и погледите ти завързвам здраво,
разбираш.
Когато те нагазвам до колене
е време.
Да се давя.