автор: Anele

Много тихо е тук,
а преди са гърмели надежди
и сега всеки звук
е пресилен, престорен изглежда.
Тук сивее тъга -
през лъчите й всичко прозира,
неочаквани чудеса
своя пътека насам не намират.
И така всеки ден
ме посреща с кафе, че и мляко,
и единствен въпрос -
да продължа ли нататък?