автор: teAnu

Защо изглежда толкова....
Защо.. обичам го?
Не искам, но това не спира нищо.
Едничка дума, после студ.
Една усмивка,
а после въздуха е зимен, режещ.
За него то е все едно.
Както за мен е същото със други.
Той знае - мойто е лъжа.
Не иска себе си да наранява с думи лъжни.
А ако разбера и аз, ако не е така?
Знам, знам, не може, няма как.
За мен е мисъл даже нереална всичко.
Е, да. Така е. И все пак?
Не! Не разбираш ли?
О, хайде, просто забрави!
Не мога. - отговори тя.
И случва се понякога така.

Това не я тормози.
Нито я убива.
Не я измъчва.
И не я залива.
Но търси стих да се излее вън.
И лично.
И без думи.

Ще мине и това.
(усмивка)
Но вътре ще остане.
(пак усмивка)