автор: Drugata_vmen

Градско небе, силен шум от бръмчащи ме - пе - се - та,смог, забързани сутрешно сиви лица.
Злобни незакусили хора,наръчкани като сардели в разбити стари "Чавдарки".Летящи линейки(от звуците на буркана те побиват тръпки).Мрачно време, есенни листа непометени, се въргалят под краката на крачещи, зле облечени бързащи за работа хора.Тротоарите сиви както винаги, сплескват съзнанието към реаноститее в живота.Дали тези лица могат да се смеят, едва ли.Вчера са пили за да забравят, днес ги боли главата и не искат да си спомнят.Угрижени погледи вперени в насъщния, нямат време да се усмихват, защото в къщи ги чакат още две три гладни гърла.Подтискащо и депресивно смазващо е, не е нещо от което да си щастлив.Ванга (лека и пръст) е права : - "Вълчи времена, ей..."
Злобата и законите на джунглата са на пръв прочит заради недоимъка и глада.От всякъде страснат, подпрян от двете страни от сметки, на една крачка от пълната мизерия,недоволен, незадоволен, напълно объркан, побъркан, това е обикновения българин.Каква ти човечност дайте му хляб.Стагнация, от всякъде на юруш, заплахи за уволнение или други видове стрес.
А въпроса за гладните девойки и морала? Красиви момичета, защо се продавате, финикийски знаци в погледите ви загнездени. Всеки човек и от село и от град поема трудноста на битието. Учи се да се бори с сивотата в себе си и извън себе си.Наркомани бягащи от реалноста със зомбирани очи и не на себе си.Лозунг "Не умирайте така млади хора, обичам ви!"Живота е хубав, само намерете своето място в него. Работа, работа глад и високи цени.
Сплескани хора от "представители на народа".Работи системата - хей ръчички хей ги две, с едната взимаме, с другата прибираме, те ме слушкат най - добре. И много други примери от който определено ми се гади и се извинявам, че въобще задъвках тази тема!