автор: svilka

Таралежко Ежко Бежко, стъпвал тежко
по тревата и листата във гората.
Изведнъж видял, вълк който пял и спрял.
-Що пееш кумчо вълчо, и седиш на пънчо?
-Щото викам слънчо, че при мен не идва сънчо!
-И при мен го няма. Чудя се, къде се дяна.
-Сигурно със други е зает. Да попеем двама, за късмет.
И запели двама във горица, но ги чула и една лисица.
-Вие двама що така, будете я цялата гора.
-Кума Лисо ти заспа ли? Ни със вълчо неможали.
-Не спа и аз, в тоз късен час съм като вас.
-Ела попей със нас.
И запели тримата във такт, но ги чул и заека ушат.
-Какъв е тоз квартет, сънят избяга ми на мене клет.
-Извинявай Зайо Байо за това, сънчо идва ли при теб в нощта?
-Няма го все още, него чакам. Да заспивам нощем сакам.
-При нас се ти включи, песничка да пеем до зори.
И запели четиримата така, че заспала цялата гора.
Но станало и късна вечер, месечината изгряла вече.
Вълчо докато си пял във такт, на пънчо си поседнал пак.
Уморил се също таралежко, легнал на земята тежко.
Лиса пък очите си държала, но и тя не издържала.
Легнали със зайо двама, тук на горската поляна.
И се свили всичките така, че заспали заедно в нощта.
Наште четиримата герои, враждите си забравили са свои.
Поука всеки трябва да измисли, че който пее зло не мисли.