автор: jrachev

Таксита. Те кръстосват града, като нощни пеперуди. Въртят се около спирките и чакат закъснелите си клиенти. Понякога вратите им се отварят, навътре се подава главата на някой гражданин, уморената му уста едва промълвява името на квартала и улицата. После цялото му тяло се намъква в колата и сяда тежко на предната седалка.
Шофьорът се опитва да завърже разговор с човечеца, но усилията са равносилни на това да се опита да накара сянка да говори. Затова нещастния и самотен шофьор на такси нощна смяна се обръща по радиостанцията към диспечерката. Диспечерката от своя страна също е уморена. Не и се занимава да прави компания на всеки самотен шофьор, затова казва нещо от рода “Колега, нека използваме радиостанцията само за служебни цели” и с това и разговора му с нея вече е приключил. Ето наближава адреса, казан от клиента. Спира и казва сметката. Човекът дава парите, а шофьорът тактично забравя да му върне рестото, но на въпросния идивид не му прави впечатление, защото единственото нещо, за което си мисли е меката възглавничка и топлата завивка. Още по добре за таксиджията. Той отново остава сам. Пуска радиото, където псевдоводещи се опитват да накарат среднощните си слушатели да не заспят. Всичко това те правят много безуспешно, защото шофьорът се прозява толкова много, че е странно как още не е глътнал цигарата си. Всичко това естествено не може да продължава много дълго, затова нашият герой отново се връща до най-близката спирка, на която има денонощно павилионче и си поръчва кафе. Той пие кафето без захар и без сметана. Трябва да е по-силно, по-ободряващо. Сметаната и захарта намаляват действието на кофеина. Така си мислеше шофьорът, защото някой му беше казал това. Дали беше вярно, той не знаеше, но въпреки това пиеше кафето без захар и сметана. “Достатъчно съм сладък, не ми трябват подсладители”, бъзикаше се той понякога с продавачките в клек-шоповете, откъдето също си купуваше кафе. Те се изсмиваха на плоската му и изтъркана шега, за да не го обидят. “Остроумен таксиджия?! Това е виц” – Мислеха си пдодавачките “Умни продавачки – невъзможно” – Мислеше си таксиджията. Чувствата им един към друг бяха взаимни и въпреки че не знаеха за това, се разбираха учудващо добре. След като се прибра в колата, от радиостанцията му съобщиха, че го викат на адрес. Той тръгна по улиците на нощния град по посока на мястото. Карайки на там си мислеше, че неговата професия е една от най-неблагодарните на този свят. Всеки средностатистически идиот можеше да стане таксиджия. Единственото условие беше да си вземе книжка, което не е чак толкова трудно, особено ако има 50 лева да даде на инструктора, който го изпитва. После по цял ден (или нощ) стоиш в колата на сухо и топло (или студено, ако навън е 40 градуса, както често се случва напоследък) возиш хората наляво-надясно и ако имаш късмет да закараш двама-трима до летището, автогарата или ЖП гарата, можеш преспокойно да си тръгнеш с 20-30 лева бакшиш. Идеално. А ако си нагъл, както някои негови колеги, може да си монираш помпичка на апарата и да вземеш и още повече пари. Все за пак тази “професия” не е небходимо да си учтив или добросърдечен. Трябва да можеш да си тарикат, за да можеш да вземеш колкото може повече пари от хората. Както си мислеше тези неща шофьорът пристигна на мястото, което му бяха казали по радиостанцията. Огледа се, но не видя никого. Тъкмо щеше да изпсува и да каже на диспечерката, че никой не го чака на мястото, когато видя на една пейка да седи жена. Изсвири два пъти с клаксона, но никаква реакция от клиентката на пейката. Тогава отвори прозореца и извика, но тя пак не реагира. По това време мина един негов колега и го поздрави с пресветване на фаровете. Таксиджията мислеше да си заминава. За какво му е заспала клиентка? Запали двигателя, мина десетина метра и спря. Загложди го съвестта. “Може да е пияна, да има нужда от помощ. Защо не сляза, ще я събудя и ще разбера дали тя ме е извикала. Нищо няма да ми струва.” И така таксиджията загаси двигателя, взе ключовете то таблото, отвори вратата и се запъти към пейката.
- Хей, госпожице, събудете се. Вие ли ме извикахте – Каза той и бутна жената по рамото. Тогава шофьорът се вкоченяса от ужас. Дамата от пейаката падна на земята без изражението и позата й да се променят. Тя беше мъртва.

* * *

“Мразя нощните дежурства” мислеше си един таксиметров шофьор докато седеше в колата си и пушеше нервно. “Толкова е досадно. Само пияници, разнежени и възбудени двойки, хлапета, които отиват на дискотека, закъснели любовници. Няма един свестен клиент през нощните смени. На всичкото отгоре ти се спи като за световно и няма с кого една дума да си кажеш”. Докато си мислеше това от радиостанцията го извикаха на адрес. “Пак някой алкохолик се прибира при жена си – мислеше си докато пътуваше към адреса – цяла вечер е играел карти с приятелите си и се е наливал с бира и сега е решил, че е крайно време да ощастливи съпругата си и си тръгва към дома весел и възбуден” Докато фучеше по празнитре улици на града миерна с периферното си зрение как двама души стоят до едно такси и нервно ръкомахат и като че ли си крещят. “Някой пак няма пари да си плати сметката... дано моя да не си е изпил всичките пари.” Таксито наближи кооперацията, на чийто адрес беше повикано и спря пред входа. След малко вратата се отвори и от там излезе млада дама, облечена в червена рокля. Самата й фигура беше много предизвикателна още от пръв поглед. Тя доближи колата, отвори предната врата, погледна въпросително шофьора, който кимна утвърдително. Тогава тя влезе в таксито. Имаше идеална фигура и перверзно изражение на лицето (или поне такава я видя шофьора).
-Докъде?
-До летището, моля.
Шофьорът запали колата и тръгна в указаната посока, като гледаше да се съобразява със скоростта и да не кара толкова бързо, както на идване.
-Ще посрещате ли някого? – попита таксиджията.
-Не заминавам за Мексико.
-А къде ви е багажът?
-Нямам багаж.
-Е как така нямате багаж?
-Скарах се със съпруга си и сега искам да избягам далеч от него, защото ако оставя да размисля до утре сутринта вече няма да искам да замина.
-А вие сигурна ли сте, че искате да заминте?
-Да. Напълно.
-А защо в Мексико?
-Защото за там е първият възможен самоле.... ВНИМАВАЙТЕ!
На празното кръстовище се разнесе писък от спирачки. След това се чу удар на две коли. Таксиджията отвори очи и видя в скута си разбитата глава на жената. Той я повдигна -Добре ли сте? Жената го гледаше с мъртвите си очи и отново се свлече безжизнена в коленете му. На шофьора му минаха хиляди мисли през главата, но за миг в съзнанието му изникна присъдата “смърт по невнимание” Никак не му се седеше в затвора, затова погледна към другата кола, която го беше ударила. Видя, че шофьорът й лежеше безжизнен на волана. Тогава извади жената от колата, замъкна я до една пейка в близката пресечка, след което се върна в таксито, запали го (то по чудо тръгна) и се прибра в гаража си, където го чакаха много ремонтни работи.

* * *

Таксито минаваше бавно по столичните улици. Шофьорът си беше пуснал радио “Нова” и пътуваше бавно в такт с меланхоличните звуци, които пускаха по радиото. Тъмината на града го успокояваше и единствено сирените на линейките и полицейските коли нарушаваха спокойната му вечер. Размина се с дразнителите на слуха му – две патрулки и линейка. “Станала е катастрофа” помисли си той и продължи бавно по пътя си. На една пресечка видя вдигнатата ръка на един господин. Намали скоростта и спря на около 5 метра след клиента. След по-малко от минута на задната седалка се настаниха двама костюмирани мъже, единият от които говореше по телефона.
-Какво? Петров е катастрофирал и загинал на място, а другата кола я няма? Как е възможно това? На кое кръстовище? И сега какво... кой ще наследи фирмата? Да... в понеделник ще дойда задължително. До чуване.
След края на разговора той се обърна към другия костюмар:
-Боре, Петров е катастрофирал на 4 пресечки от тук. Искаш ли да идем да видим какво става?
-Не. Не ми се гледат трупове, а и не ми се занимава с полицаи.
-Ние няма да се занимаваме с полицаи. Просто ще минем от там, за да видим какво става.
-Както кажеш, брато, ама да знаеш, че аз съм против.
-Извинете, ще обърнете ли до кръстовището на булевардите “Некрасов” и “Гогол”?
-Няма проблем.
По пътя към мястото, таксиджията видя един свой колега, който беше спрял и викаше от колата на някаква жена на една пейка. “Някакъв сваляч” – поисли си той, но въпреки това му присветна с фаровете за поздрав. “Дано има успех, мацката си я бива” После в огледалаото видя как колегата се запъти към пейката.”Не се отказва лесно, мамка му. Пак ще удари нещо чуждо.” Докато си мислеше тези неща стигна до въпросното кръстовище, където видя ужасна гледка. Двете патрулки и линейката, минали преди малко покрай него бяха спряли до някаква кола, чието видимо състояние беше ужасно. “Това Бе Ем Ве май няма да може да се кара повече” На седалката на шофьора седеше човек, облян в кърв и проснат безжизнено на волана.
-Спрете тук и ни изчакайте.
Таксиджията спря колата, а двамата “бизнесмени”, както беше определил клиентите си слязоха и отидоха към мястото на катастрофата. Шофьорът изгаси двигателя и запали цигара. Не обичаше да гледа катастрофи. Клиентите отидоха и започнаха да говорят нещо с полицаите. Не след дълго единият от тях се обърна към таксито и направи знак на шофьора да тръгва. Той запали двигателя и направи обратен завой. В огледалото видя как двамата се качват в едната патрулка, а по радиото продължаваше да звучи меланхоличната музика на радио “Нова”.