автор: c_ant

“credo, quia ineptum (est).” - Тертулиан -
не оцелявах но
пристрастеността ми беше съвкупността от
бъдеще и всичкото на никак и
„мисълта на страстите”
„съществителното” свойство на характера
с „недостатъчна ортодоксалност”
от преди моралността
пумиатон да е „обрат”
и ноуменът да е синтезирал тежки елементи
отколкото е друг в свръхновата на аза
чернее сe процесът на изтънченото да е тъжно
от п(р)оза на контекста
смешното количествено от менталното
на само
освободеността от правото на рецидив
е свободата ти да разпиляваш
обладаващото
и да имаш себе си по алчността
на адстингиращ в хаоса на осъзнаваното
и отговорността да означаваш
абсурдността на името си
с метафизически комфорт
в моменти на постигането и
нахапалият времето си цвят да е очакване но
осигурено от търпение
колкото да си спестиш вкуса на нищетата
безмилостен от нужда
все по-еднократна и уподобена
в придобиване на загуби
„заслужаващи предназначението си”
в екстраполиращата склонност
на предизвестеното
да си пуснат в обращение
разумен от решения за възрастта на тъмнината