Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ygs_79
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14168

Онлайн са:
Анонимни: 352
ХуЛитери: 0
Всичко: 352

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛетищен контрол
раздел: Разкази
автор: gorski

      Придвижвам се бавно на опашката сред непознати пътници. На съседната опашка зървам за миг почти познато лице. Не, така ми се е сторило.
      Това е актрисата, която изпращаха отвън, преди да вляза в залата. Някаква местна звезда. От виковете на шумната групичка изпращачи се досещах, че заминава за Холивуд. "Покажи им класа!" - викаше един. "Разбий ги!" - добавяше друг. Ето, тя и сега се обръща към стъклената стена и им маха с тънката си изящна ръка.
      Сега чувам гласа й. Той също ми звучи познато, като че ли вчера съм го слушал. Нищо чудно - нали гледах разсеяно тукашната телевизия, докато си стягах багажа.
      Поглеждам пак към съседната опашка. Погледите ни се срещат за миг, но отлитат като чучулига след изстрел. Къде, къде съм виждал тези тъмнозелени очи, тази матова кожа на лицето? Матова, но не от кварц, а по рождение. Кестенявата коса, вълнисто разпиляна по раменете?
      Тя отново поглежда към мен и в този поглед блясва нещо, което си има своя предистория. Нещо посипано с борови иглички и шишарки, замрежено с рехав нисък облак в планинска ливада. Пред скенера служителката й се усмихва, но не служебно, а с някакво възхищение. Тя също се усмихва, казва нещо...
      Чакай! Това не е ли Башка? Онази Башка, от далечното планинско градче. Бях там преди доста години - да събирам материал за дипломната си работа. Тя беше на четиринайсет години, а аз десетина години по-голям. Пишех за диалекта и традиционното облекло на хората от този край. Православни християни в ъгълчето на Полша.
      Седяхме в единственото кафене в центъра и чакахме Аня, братовчедката й, която щеше да ме води в музея, в църквата... Местните младежи минаваха по няколко пъти край витрината, за да видят как Башка пие кафе с някакъв чужденец. Тя ги гледаше надменно.
      После ме заведе у тях, в малката дървена къщичка, остави ме за малко сам в едната стая, а тя трополеше в другата. После вратата се отвори и тя влезе тържествено. Беше се облякла в местната народна носия. Така изглеждаше по-зряла, пък и решително по-хубава. Предполагам, че съм я гледал възхитен. Обясни ми подробно детайлите на своята премяна, спомена за обичаи, говореше ми на диалект и се заливаше от смях, когато се опитвах да повторя думите й. Запяваше ту една, ту друга песен, без да ги довърши, а аз я гледах право в очите - учуден от гласа й, от детинския й порив да ми се покаже в чужда светлина, да я забележа.
      - Но вие утре ще си заминете... - въздъхна неочаквано.
      - Да те взема ли с мен за консултант? - пошегувах се, но тя не се засмя.
      - Не съм била дори в Краков. А вие били ли сте? А в Прага били ли сте? А във Виена? О, божичко, били сте в Прага?! Толкова искам да обикалям света!
      Беше вече полутъмно, когато дойде Аня и тримата тръгнахме към хотелчето. За по-направо - през ливадите. Мъглата се стелеше между копите сено. Башка мълчеше, защото думата бе взела устатницата Аня. Изнасяше ми лекция по етнография. Слушах разсеяно.
На другия ден двете ме изпращаха на автогарата. Внезапно Башка се разплака - беззвучно, само сълзите й рукнаха като летен дъжд от малко облаче. Изумена от необяснимото й поведение, Аня я успокояваше, подаде й кърпичка:
      - Башка, какво ти стана? Не плачи. Хората гледат.
      Башка дори не бършеше сълзите си, остави ги да текат на воля.
      - Господинът... е бил... в Прага - изхлипа най-сетне. - И си заминава...
      А "господинът" вече беше стъпил с единия крак в автобуса и махна със свободната си ръка. Шофьорът беше чакал само него и веднага даде газ. Обърнал глава към стъклото, дълго гледах заоблените хълмове. Тъмнозелени хълмове, покрити с бор и бук. Знаех си, че няма да се върна никога тук.
      Актрисата, а може би певицата преминава през скенера за метални предмети, униформените подчертават с усмивките си, че вършат проверката съвсем формално, пожелават приятно пътуване на известната за тях (вероятно от малкия екран) звезда.
      Преди да мине през изхода с мигащия надпис "Лос Анджелис", Башка се обръща и приковава зеления си поглед в мен. Вече не се колебае: разпознала ме е. Аз се опитвам да се усмихна, но не мога, сигурно на лицето ми се изписва някаква гримаса. И понасям застиналата маска към изхода с надпис "София".


Публикувано от Administrator на 02.09.2008 @ 22:06:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   gorski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.10.2024 год. / 01:35:23 часа

добави твой текст
"Летищен контрол" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Летищен контрол
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.09.2008 @ 23:16:48
(Профил | Изпрати бележка)
Трябваше да я заговориш!!!
:-)))


Re: Летищен контрол
от gorski на 03.09.2008 @ 22:47:11
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86&
Да, да... Но щеше ли да стане разказ? Може би щеше да стане роман?

Здравей, PLACEBO! :))

]


Re: Летищен контрол
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 04.09.2008 @ 23:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хахахахах! Само не казвай, че би се отказал от роман!!! Няма да повярвам...автор да се откаже от такова нещо!!!
;-)
хахахахах, ако ме чуеш ка ксе смея!!!
:-)))

]


Re: Летищен контрол
от gorski на 10.09.2008 @ 15:20:53
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86&
Почти те чух как се смееш... Но ето че моят герой се е отказал от роман... (Авторът не би се отказал!)

Поздрав! :))

]


Re: Летищен контрол
от mariniki на 03.09.2008 @ 09:39:39
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
една красива история...придаваща очарование на сивотата в живота...
много ми хареса...разказваш страхотно, приятелю.


Re: Летищен контрол
от gorski на 03.09.2008 @ 22:50:16
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86&
Приятно ми е, че определяш историята като красива. В разминаванията има и красота (освен тъгата)...

Поздрав! :))

]


Re: Летищен контрол
от Albicia (gleditshia@abv.bg) на 10.09.2008 @ 15:39:08
(Профил | Изпрати бележка)
"Нещо посипано с борови иглички и шишарки, замрежено с рехав нисък облак в планинска ливада."
Плени ме с това изречение
Точно такъв е и целият ти разказ. Затова обичам да те чета, Горски. Поздравчета! :))))))))))


Re: Летищен контрол
от gorski на 10.09.2008 @ 16:09:01
(Профил | Изпрати бележка) http://shtyrkel.eu/forum/index.php?automodule=blog&blogid=86&
Щом харесваш именно това изречение, значи си чувствителен и поетичен човек...
Благодаря! :))

]