автор: milam

Немирницата палава в зори
на детските ми спомени прилича,
със ранобудните пчели
по дъхави поляни вече тича.

В ръцете й букет от светлина,
в косите - вятърът запял е,
с ожулените боси колена,
с усмивка изгрева огряла е.

И хуква времето на зад,
на клона връзва люлка стара,
с дъха на къшей топъл хляб
и избеляла снимка на перваза.

Намига дяволитичко с очи
и в плитките заплита слънчогледи,
къде си детство с волните мечти,
а огледалото мълчи във мен загледано.

август 2008 г.