автор: juliette1320

Малкото таванско прозорче светна.
Трепетно момчето се размърда между клоните на ябълковото дърво.
В тихата сияйна стая Тя седна зад бюрото и придърпа празния лист към себе си.
Беше облякла тъмночервената си копринена рокля. Носеше перлите на майка си. След толкова години най-накрая се престраши да ги сложи.
Започна писмото си с тъга, успявайки да укроти трепета на ръката си.
„Скъпи Едуард” написа Тя и погледна към малката златна халка на пръста си. „Днес е последният ми ден в този ад! Скоро ще съм при теб и ще милвам нежно ръцете ти, недокосвани от толкова отдавна... Ще целувам устните ти, търсещи моите през всичките тези безсънни нощи...”
Вятърът се промъкна между пердето и погали леко пламъка на свещта в ъгъла.
„Идвам... време е вече!”
Усмивката на момичето засия по-силно и от малката свещичка. То извади стар плик от чекмеджето, свали с плавно движение халката от пръста си и я прибра заедно с писмото.
Стана, заметна се с прелестния си шал, загаси лампата и излезе. В стаята остана само потрепващата светлинка на свещта.
Момчето разбра, че е време да тръгва. Промъкна се тихо след момичето, което вече тичаше по пътеката. Така леко се носеше, като фея в нощта...
Плахо отвори портичката на гробищния парк. Коленичи пред плоча с последните му думи...
„За любовта, дори и в смъртта”
Остави писмото в напъпилите червени рози посадени върху гроба. Целуна името Едуард и прошепна тихо:
„За теб обич моя, дори и в смъртта”
Писък раздра тишината на нощта, но твърде късно...
Куршумът излетя и тялото й сякаш се понесе във въздуха. Като в последен полет, изящно спускайки се към земята...
Очите й изгаснаха, а вятърът загали нейната коса, прокрадна се отново през пердето и загаси и мъничката светлинка!