автор: milcho

Зинка, за острилката имам цял разказ. Разказче.
В 1952 беше. С майка ми бях на почивка във верна Варна.
На входа на морската градина имаше една огромна статуя на СТАЛИН.
Тогава Варна се казваше Сталин. Та и ние с майка ми бяхме на почивка в гр. Сталин. На Черно море. Вече бях почти на 7 години и бях готов за ученик. Есента тръгнах на школото. 1-ви клас във 2-ра мъжка. Та видях там в една книжарница една острилка, ама най-обикновена, ама на мен ми се стори като чудо ...чупиш моливите, а тя веднага ги остри... е тогава ми беше широко около врата, и не мислех, че им скъсява живота ... И започнах да мрънкам на майка ми, купи ми я та ми я купи ... тая острилка ...малка алуминиева ...мечта ...Майка, свикнала на моите безкрайни заявки, тутакси отказа, направо без заобикалки ...та този ден без тая острилка ми е един от най-черните в живота ми. Зинка.
После, сдаде багажа, аз все ходех като буреносен облак, и ми я купи накрая.
Но не я запазих. А сега би ми била толкава скъпа. Но спомена запазих. И една снимка имам от тогава в албума си. Ти си спец по снимките Зинка, нали? На нея съм с майка ми ...някой ни е снимал на входа на морската градина. Тя е изключително красива, във великолепна, бяла пепитена лятна рокля и ме държи за ръка. Аз съм страшно сърдит, и гледам фотографа с такава неприязън, все едно са ми потънали всички гемии...
Та това е Зинка, от тогава съм имал и имам куп, стотици острилки,
на оная не мога да забравя. И пак, където и да ида, винаги, като видя острилка си я купувам. И тия дни пак пътувам за Варна ...на едни казвам, че ще участвам в Хумболт симпозиум, на други, че ще се видя с колеги от планетариума, по работа нали догодина 2009, е година на астрономията според ЮНЕСКО, на трети, че ще им чета нови стихове и, че ще дрънкам на китара ... и, че ще се пека на плажа на сп. Писател, понеже обичам морето и ако не отида поне 4-5 дена на море лятото, то годината ми е пропусната, не е валидна т.е., но на практика само на теб ще кажа истината Зинка. Отивам във Варна да си купя острилка. Като онази от 1952 г., която майка ми я купи все пак, след толкова врънкане и плач, е и понеже, аз непрокопсаника и прахосника я загубих. Ама нали, не обичам да съм длъжник, и сега ще оправя и тая моя бакия ...Та като срещна майка, да и кажа ... -Виж Майко, отново имам същата острилка, като онази от Варна ...- Не е май същата, ще каже майка ми ..., но добро момче излезе Милче! Само дето едва на стари години ти дойде акъла, или по скоро май си изгуби акъла ...:) ама нейсе, и от това съм доволна, само дето много често ти се залепват устата ...и се смее. - Както дойде и когато дойде Майче, ще и кажа ...никой не е застрахован от тая лудост...и ще се усмихна и ще вдигна ръка за поздрав ...
Здравейте Приятели! ..... и Неприятели и Вие здравейте ...
Всички сме храна на червеите...ще издума Зорбас.

Милчо КИРИЛОВ

02.09.2008, 14:18 ЕЕТ, България.