автор: alexandra6432

Само за миг си затворих очите
и пред мен се отвори врата,
зад която видях аз света на мечтите,
на надеждите, на любовта.

Но уплаших се аз от картината чудна
и веднага отворих очи,
и не зная аз спя ли, или пък съм будна,
и не зная коя съм дори.

Осмелявам се пак да прекрача през прага
и откривам безброй чудеса,
но помислям за теб и се спирам веднага...
Ще бъдеш ли тук ти сега?

Та това е светът на мечти и химери,
а ти си в реалността...
Няма начин аз тук да те намеря,
зад тази вълшебна врата.

Бързо тя се затваря и осъзнавам,
че вечно аз тук ще остана.
Тръгвам стремглаво, едва аз успявам
в последния миг да я хвана.

Излизам и поглед към тебе отправям,
и сърцето ми лудо забива.
Задъхана, бледа, за ръка те улавям,
че си близо до мене щастлива.