автор: malcriada

VEN, RECORREME, OLVIDA
QUE EXISTEN LAS PALABRAS,
SABOREA EL ABISMO
TORMENTOSO DE MI ALMA.

VEN Y ENTRA SIN TEMORES
A LA LUZ CRUEL DEL DIA.
NO, NO ME REGALES FLORES-
HIJAS DE LA COBARDIA.
Y SI ESE DOLORIDO CANTO
DE PASIONES DESBORDADAS
TE DESTROZA HASTA EL ALMA
EN LA NOCHE DESOLADA,
VEN, Y SIMPLEMENTE ENTRA-
ESTE CUARTO ESTA VACIO
ESPERANDO TU LLEGADA
SALVADORA DEL OLVIDO.

(превод)
Ела
Ела, изследвай ме, ти знаеш,
че думите не съществуват
вкуси от бурите, които
душата ми безкрай разбунват.
Ела и влез, но без боязън
от светлината безпощадна
И не, цветя не подарявай
деца на плахостта безрадна.
И ако болезнената песен
на тази страст обезумяла
душата ти разкъсва бавно
в нощта от пустош оголяла,
ела при мен и просто влизай,
тук стаята е празна вече
и от забравата спаси я,
дошъл от толкова далече.