***
Керван от облаци
повлича
късното лято
останало
в мен...
натежало небето
тъжно
в очите ми
вещае
есенен хлад...
не изгряла
месечината
зад облак тъга
заспива
кротко,
в нощна нежност
наляла
болка
с нектарена сладост
от грях...
а твоите стъпки
бавно
утихват
по тъжния път
на дъжда...
следи
не оставили
в мрака потулени
бягащи мисли
от мокрия ден...
в дреха
от кърпени облаци
с благост
повила
тъжния миг,
по пътеката
стръмна
превърната в локва
пристъпвам
тихо след теб...