автор: daris_

Живот в кошмари
и сънища в мечти
не виждам бряг,
а търся устни да боли.
Живееш в миг
и чакаш длани
да докоснат твоите очи.
Разцепваш с устни
очите ми сковани
напрегнати във бъдещите дни.
В един живот
и капка милост
ще е може би начало
за развалените очи -
да изтекат
и после да изгарят,
да знам защо боли.
Нося бури, урагани, породени
от твоите объркани мечти.
Любов ли е или
закачка на съдбата
да виждам от как те има
призраци в лицата,
да няма свят,
а нещо безподобно,
адско и свободно.