автор: foolish

Айде,Асане,земай инструменто! - Мирчо Гявола стана от грубата дървена пейка във фургона и облече работната си куртка. Как викаше началнико?"Инвентаро,пазете инвентаро!".А,Асане?
- Мани го,бе,ше му го тура!Кво кат е началник?!?Да иде той да копа у тоа каменак,па да го идим тогава...Ше ми реже парите зарад една дръжка... - младият циганин нахлупи омачкания си каскет и псувайки по адрес на шефа си,взе две кирки и две лопати от изправените в ъгъла инструменти,и ги хвърли през отворената врата - Ше зема дръжката от счупената кирка и ше му я наврем отзад...Цял ден ше вие из гробището!.
- Недей,щото сички вдовици ше му завидат! - засмя се Гявола и възглавничките на щръкналите му космати уши потрепнаха - Ама па,знаеш ли,може да не ти земе от заплатата,ами и награда да ти даде.Може даже да си му помощник,та по цел ден да ти се радва...
- Що бе,Гявол,той да не е педерас?
- Па ти не знаеш ли?..У,будала!Ми кво мислиш,че прават с онова българче,дето учи вечерно!?..Аре,излизай! - изчака колегата си и заключи вратата на фургона.
Взеха кирките и лопатите,и тръгнаха по алеята,в сянката на високите дървета.Гробището се поддържаше добре и надгробните паметници тънеха в зеленина.Отдавна не бе валяло и група работници поливаха растенията в парка,подрязваха храстите и събираха боклука и изсъхналите цветя около паметниците.
- Да не ме бъзикаш?
- За кво да те бъзикам?
- За шефа...и за българино,дето разправаш.
- Верно е,бе,не те лъжем - Гявола намести инструментите на рамото си и кимна с глава към близкия гроб,където се бе привела възрастна жена,с черна забрадка на главата - Видиш ли я!Колко години вече,се е тука.Секи ден.Дъжд,снег,тука е.Погреба първом сино си.Не се мина и година,кога погребааме и мъжо й.Не могъл да прежали сино,разболел се и умрел.Малко ора имаше,кога го копахме.Повечето сигур беха колеги,щото постоеха малко и си тръгнаа.Само жената остана.От тогава е се тука.Каква убава жена беше - на години,ама изправена,нагласена,а виж сега - мъката я превила одве.Сигур никого си нема вече...В началото,преди да умре мъжо й,на гробо идеше и снахата.По некога водеше и едно дете с нея.От началото идеше секи ден със старите,ама не мина и месец,кога почна да иде през ден,през два,апосле се мерна още неколко пъти сама,без тех.Даже единио път кога дойде,старата беше тук,ама не й се обади.Изчека да си иде,та чак тогава остаи цветята,поседе малко и си тръгна.Повече не я видох...Стойне разправяше,че идвала пак с некакъв.Той останал да я чека у колата,а като се върнала,й отворил вратата,кога се качва - като у филмите,ама аз туй не съм го видел...
Как ревеше тая жена...И сино кога копахме,и кога мъжо й умре.Със стойнето стоехме по-встрани и чекахме да го зариваме,и пийвайки за Бог да прости,а жената как ги жалеше,сърце да ти се скине.Един до друг са гробовете.По едно време поглеждам към Убавио,та да земем шишето,щото го забави дълго и гледам сълзи му текат,прехапал джуките...Добро сърце имаше,лека му пръст - тъжно поклати глава и извади от джоба на куртката си цигара без филтър.
- Имаш ли кибрит? - спря да тършува по джобовете и свали инструментите от рамо - Забравил съ моя у фургоно...А-а,ей го дек се е сврел - потупа джоба на панталона и го извади.
- Айде,байка,че колко работа ни чака из оня каменак - Асан вдигна отново инструментите и продължи по алеята,следван от колегата си.
Скоро стигнаха и по-възрастният започна да копае с кирката каменистата земя,след което заизхвърля пръстта с лопатата.Работеше мълчаливо и само звука от срещата на метала с камък нарушаваше тишината.
- Кво ти е бе,Гявол? - озадачен от умисленото лице на колегата си,попита Асан - Да не си болен?
- А? - надигна глава.
- Да не си болен,питам.До сега не съм те виждал таков!
- Нищо ми нема...Бех се умислил нещо... - отговори вяло и продължи да изгребва пръстта от оформящия се правоъгълник,потъвайки отново в мислите си.
- Чакай малко,байка! - обади се отново Асан - Чакай малко!Спри де! - извика по-силно,като видя,че думите му достигат трудно до съзнанието на колегата му.
- Що щеш,бе!? - тросна се,но погледът му започнада се прояснява и чертите на лицето му се отпуснаха,като видя шишето,което Асан измъкваше от торбичката си.
- О-о! - на черното лице грейна усмивка и доволно потри ръце - Па да починем малко...Вчера дойде кварталнио у нас и каза,че требе да платим сто лева,та да пуснат малкио от оресто,та останах без пари...За кво черпиш ? - остави лопатата настрана1свали дочената куртка и седна върху нея.
- За нищо!Земах я от старио нощес.Прибра се пиян и налете да бие сички наред,та го усмирих и го вързах,щото той не е кат тебе кротък га се напие...Колко ме е трепал,кога бех малък,ама за старата не мога да му проста.Един път го драх и аз,ама нали ми е баща,трудно му посегам.Затуй му земах ракията,та да не се натреска отрано и да ги потепа докат ме нема.На,земи! - отвори шишето и протегна ръка - А твоя за кво са го прибрали?
- Почна кат брат си да праи търговия с дрехи и с доларе!Ама у средата между доларете слагал зелена артия наместо паре...Брат му не правеше така!И на съдията рече:"Може да съм циганин,ама измами не праим.Праим честна търговия...".Ама го осъдиа!Прокуроро рече:"Имаш средно образование и знаеш,че това,което правиш,е незаконно!"...Малкио кат отрасна,и той почноа с туй да се занимава."Аз - вика - съм малкото Гяволе и нема да се оставим да ме фанат като брато!"..Ама го фанаа.Излъгал доста като им дал артия.Само отгоре и отдоле имало доларе,а на неколко женски дал пръстени,уж златни - кварталнио ми каза! - въздъхна и надигна шишето - Ходеше се нагизден с убави дреи и целио у злато,ама сичко,което изкараше,пръскаше у баровете,по разни курветини,та сега нема и гаранцията да си плати.
Не си го тургай на сърцето,байка!Циганин,дет не е бил у затворо,не е циганин!..А ти? - изправи глава - У затворо лежал ли си?
- Отдавна беше,ама не исках и с моите така да стане,затуй ги пратих да учат,по-други да станат.По-големио свърши техникум.Харесваше му да учи,ама не му се работеше.
- За сто лева нема да работим!-- ми вика. - За един ден изкарвам повече,отколкото зимаш за месец!
А малкио едва изкара осми клас,после ойде у транспортнио,шафьор да става,ама повтори и се отказа."Аз - рече - професор нема да ставам!Книжка мога да зема и без средно!" - Гявола надигна отново шишето и присви доволно очи - Убава ти е ракийката,Асанчо,гроздова! - внимателно я остави на земята и запали цигара.
- Гявол,ти кога беше у затвора,булка имаше ли? - Асан остави кирката и приседна на тревата срещу него.
- Имах!Малкио скоро щеше да се роди,а големио беше проходил даже,кога ме заключиа...
- Не те питам за жена ти,бе,а кога си бил вътре!
- А-аа!Кога бех у затворо,имаше при нас едно турче - Ремзи.Ралица го беа кръстиле.Доста време бех затворен,а бех млад,луда глава,та съм го праил доста пъти с него.А оно беше едно бело,убаво...Едно косме немаше по дупето,брада даже немаше.Тя мойта у дома,дек е жена,има повече вуна,а оно ужким мъж,па немаше ни по ръцете,ни по краката.Кат те погледне с ония ми ти очи с големи мигли,се едно мома те гледа...Не знам такова ли си влезна,вътре ли го направиа таков,ама не се противеше.Искаше само малко да го глезиш първом,не даваше направо,дърпаше се..."Първо требе да ме уважаваш!..Не,не...Какго казваше - замисли се Гявола.
- Ухажваш?
- А,да-а,така му викаше...Щото не бил проститутка,верен бил.Редко с некой друг го правел,та затуй кат ми се прищеше,земах една кутия убави цигари,щото оно без филтър не щеше да пуши.Правех кафе,чай,нещо сладичко гледах да има - я шоколад,нещо банбони,или ако нема,тогава може и локум,та чак след това ставаше работата...Абе също кат моме беше - усмихна се при спомена и отново отпи от бутилката - Нищо,че немаше коса по главата.Тогаз,нали знаеш,още стрижеха,не беше кат сега.Вечер,кога се прибирахме по килиите след работа,оно се фане под ръка с още двама таквиа кат него да си говорат и праат каре у коридоро от единио до другио край,па кат въртат ония ми ти дупетии,сички след тех гледаа...
- А па мене кога ме вкараа, - намеси се по-младият - у нашето отделение имаше пет,ама ги беа турили у отделна килия.Четиримата не беа много свет.Дърти беха,ама петото - едно цигане,от наште,ама си беше педерас още преди да влезе.За кражби го беа осъдили.Младо беше,немаше още двайсе години,като го гледах.И то беше кат туй,за което разправяш - беше кьосе,ама мургаво.В началото не вервах да може да ми хареса мъж,ама не се беше минала и година още,откак бех вътре,кога кат го погледнех,се едно жена виждах.Една нощ го сънувах даже и на сутринта като станах видех,че съм се умокрил у гащите."Бре - рекох си - докъде може да стигнеш у затворо!"..Па зех и си го прикотках.Сватба даже праихме.После не давах никой да го закача,а на него му казах,че а съм разбрал,че го е направил с некой друг,а съм го утрепал...Бил съм се зарад него!Кво се смееш бе,Гявол,не верваш ли!?!
- Вервам ти бе!За сватбата ме досмеша.Виждал съм такава сватба.
- Е,щом си виждал,знаеш как става.Изкъпахме "булката",облекохме я...Тури един чаршаф кат рокля,един скъсахме,та си уви едно парче на главата,като Людмила Живкова как праеше.Гримира се-тури си сенки,червило,сичко си беше как требе...Та кога се бих зарад него,да ти кажа.
Прибираме се сички след работа,а той ми реве.Тоя ден беше на лекар,щото бил нещо болен и не идва на работа.
- Кво има ма,булка? - питам я - Защо ревеш?
- Ще ти кажа,ама нема да ме биеш - и се отдръпва леко от мене,готов да побегне,ако му посегна и ме гледа уплашено.
- Абе казвай какво е станало,ма! - дръпнах го за ръката.Бех почнал да се ядосвам.
- Ами днеска,докато ти прах дрехите,дойде Стоян-кофтито и ме фана за пичката."Твоя го нема,ми вика,и нема кой да те оварди!Сега вече ще те чукам!"Опитах се да избягам,ама ме зграбчи.Курва ме нарече и ме удари!Виж какво синьо ми стана! - и тръгна да се съблича,за да ми го покаже.
- Чука ли те,ма!?!Туй те питам,казвай!
- Не, - отвръща,ама не смее да ме погледне в очите - но му направих един минет.
Причерне ми като чух,но не го ударих.
- Прибирай се в килията и да не си мръднала!После ще се оправям с тебе! - креснах и тръгнах да търся кофтито,а моята отзад се оправдава:
- Не съм виновна бе,Асане!На сила ме накара,би ме!
Па кат го фанах тоя Стоян,размазах го.Щех да го утепам,ама некой беше извикал ченгетата.Гепиха ме и ме тикнаха у карцеро. За малко да ми турат и вътрешна присъда.Едвам се отървах...
- Що ти е требвало да се биеш зарад педерас,бе?Да не са му око вадили?И да го е таковал,много важно.Как викаше един приятел,се едно ше изскере едно лайно навътре...
- Как нема!?Той ше ми ебе жената!Рога ше ми слага,а аз да си траем,така ли?А-а,тая нема да стане!!!Па нали тогаз ше и се изредат сички е,целио отряд...Мойто си не давам!Нема да ставам за смех на сички.То ако си траем,може некой ден да дойдат и от мене да си сакат дупе бе,Гявол!Ами ти? - изправи се,за да продължи работа - Ако некой ти закачи жената,нема ли да се биеш?
- Ако я закачи некой,да!Ама ако на нея й се иска,тогава ако ще и двамата да ги бием,файда нема...Гявола също се изправи,но погледът му се спря на шишето.Не му се отделяше от него,затова извади цигара и седна отново на тревата-- А кво сметаш да праиш с българино,дето сега оправа шефа?И него ли мислиш да трепеш зарад смрадливио гъз на началнико?
- Него нема да го закачам.Аз и на шефа не съм много мераклия.Та малко ли са булките,та баш на него да опрем?!Него ше го оправа в интерес на работата,както му се вика,па да го видим как ше ме наказва,след като ми е пил "чорбата"! - засмя се доволно Асан - Умрелите чак ше разберат кво е праил.
- Па той не го крие бе,Асане!Навремето още,кога почна работа тука - още беше млад - дойде един ден след работа при мене и Стойне у фургоно.Донесе две шишета ракия,коняк,извади мезе,напраи и салатка.
- Аз - вика - отскоро съм тука и съм дошъл да се опознаеме,нали заедно ще работиме...
- Ти си на местото на старио,нали? - пита Стойне.
- Да! - отвръща шефа - Аз ще бъда новият ви началник...Какво ще пиете?
Напълни ни чашите с ракияVИ на него си ракия сипа.Пинахме едното шише,отворихме и другото.Шефа почна да го лови,щото не носи много на пиене,не е кат нас.
- Като ще си ни началство,как ше работиме заедно? - подкача го Убавио - Ти ше копаш с моливо у канцеларията,а ние с Гявола,с кирката и лопатето навънка сред гробовете...На туй ли му викаш заедно?!
- Чекай бе,Стойне! - намесих се - Човеко дошъл да се видимо,да се опознаемо,как той рече,ракийка донесе,салата напраи.Що щеш от него?
- Само питам бе,Гявол.Кво толкоз съм рекъл?
- Чакайте,другари,няма нищо!Но все пак сме един колестив и трябва да се разбираме,да си помагаме...
- Дрън,дрън,не миряса Стойне,ама шефа се праи,че не чува и как си седеше насреща на стола,по едно време го придърпа къмто нас,и както говореше,почна да ни потупва по коленете.
- Сигурен съм,че ще намерим общ език с вас - казва - Ще се разберем,може и приятели да станем. - и хоп,премести си ръката по-нагоре.
Погледнах към Стойнето,а той се усмихва и ми смига.Демек"Трай си!",па му фана ръката и я придърпа още нагоре,при чатала.Шефа само го погледна,дума не каза,а Убавио се усмихва и ми кима към ръката си.Тогаз и аз му придърпах другата ръка.
- Ше се разбереме,шефе,нема начин! - потупа го по ръкатаи стана да заключи вратата,та да не влезе некой и пак седна на столо,ама приказката секна нещо.Изпихме и другото шише и минахме на коняк.
- Ех,началство,да бехме знали,че си такъв убав човек,легло щехме да туриме тука,ама на... - рекох - Ако при тебе е по-убаво,да идем там.
- При мене не може,момчета.По-нататък,кога сложа пердета,щото нали съм на партера,та всичко се вижда.Бих ви завел в къщи,но сега детето е там...
- Ама ти женет ли си? - учудих се аз.
- Разведохме се...Детето е при мене за няколко дни,понеже майка му не е в България.Иначе живее при нея...Ама това не е важно сега - напълни отново чашите - Скоро ще трябва да се прибирам.Заради малкия...
Демек ако ше праиме нещо,да го праиме,а ако ше си приказваме само,по-добре да си върви.
"Добре тогава!" - рекох си и наново му придърпах ръката.Вече си бех пинал доста и ми беше се тая мъж ли е,жена ли е.Началството почна да ме разтрива полека,полека,а с другата оправаше Стойне.По едно време,как ни бараше,погледна учудено къмто него,ама продължи.Убавио се изпраи и си смъкна гащите и пантулоно.Кога шефо виде какво му стърчи пред очите обаче,се изпраи и побегна.Убаво,ама вратата нали беше заключена,та не можа да избега.
- Що бегаш? - викам му - Нали туй искаше?
- Погледни го,бе! - сочи с ръка към Убавио - Ще ме разпори с туй! - Кога погледнах,направо не можах да повервам.Стойнето уж беше дребен,па беше и слаб,а оная му работа кат на магаре,и беше по-дебел от ей тая дръжка - Гявола посочи лопатата.
- Началство! - викам му аз и си свалих пантулона - Ами аз?Я ме виж!
- Ти може, - отдъхна си,като виде,че ми е по-малечък и отново се извърна към Убавио,като гледаше уплашено между краката му - А тебе ще те оправя с уста.Става ли?
- Става! - засме се той - Ти си шефа.Как кажеш,така ше е.И без туй така най обичам,а мойта дома не ще,се се мръщи...
- И мене първом така искам да ме опраиш! - му рекох - Па после ше те опраим отзад.
- Ама ще можеш ли?
- Ти затуй се не бой - седнах на стола,а той тури едни дреи на пода,клекна връз тех и почна.Бързо ме опраи,щото,признавам,майстор беше голем.Послеойде при Стойне,а аз останах да си пием питието и ядох,щото изведнъж бех огладнел.
Как се радва на Убавио,не мога ти описа.То го гали,па го мери с шепи..."Леле какъв е израсъл,страшен е!" - се викаше.То беше радост...Не бързаше да свърши.Играеше си с него като малко дете как си играе с нова кукла,а Убавио го гали по главата и пъшка.Аз кат ги гледах,пак ми се прище и отидох при тех.Началнико свали пантулоно,намаза се отзад с крем,намаза ме и мене по оная работа,па кат почнахме...Стойнето отпреде,аз отзаде...Не знам колко време беше минало,ама вънка вече се беше стъмнило.Кога свърших,ми го избриса с едно кръпче - от ония книжните,дето ги продават у аптеките,после го изми с вода над кофето.
- Хареса ли ви,а,момчета? - ни пита кога се изпраи.
- Абе майстор си! - му рекох,ама докат ми го бара дорде го измие,мойо пак се изпраи - Коленете ми се изръбиа от дъските,та ако ми напраиш още един минет,дорде ми разминат,грешка нема да имаш!
- Не мога повече,а и късно стана!..Друг път,щото и моите колене се натъртиха,направо не мога да клекна,а устата така ме боли,че едвам говора зарад него. - кимна с глава къмто Стойне и му се усмихва.
След това идва още неколко пъти.Рани ни,пои ни,ама у тех не ни води ни еднъж.Сигур го беше страх да не свиеме нещо.Се у фургоно идеше,ама един ден Стойне си беше пинал повече и кога шефо се беше навел,за да го опраим,Стойнето ми смигна и отиде зад него наместо мене,без да разбере началнико,па кат му го навре целио наведнъж...Шефо вика,пъшка,па по едно време фана и повърна,а кога Убавио го извади,шефо го посра отпреде.Целио го напраи само лайна...После,докат изчисти сичко,що бой отнесе.От тогава не смее да припари до фургоно.Чак кога умре Стойнето,си отдъхна малко.До тогава не щеше да говори с мене.
- А след това чукал ли си го?
- Пак си станааме приетели - засмя се Гявола - Нали видиш,една дума напреко не казва - пил ли съм,закъснел ли съм - трае си.Па и аз си траем,нали ми е пълен фишо...В тоя живот требе да си тарикат,Асане!Що мислиш ми викат на мене Мирча Гявола,а?!? - смачка угарката в тревата,побутна тъжно празната бутилка и с нежелание взе кирката,за да продължи работа.

03.96г.