автор: Gabrielle_

Подръж за малко гордостта ми,
тя е като пътна чанта
и вече почна да ми натежава.

Мисълта за теб
едва се е промъкнала
през прага
под портала
на деня ми.
Задъхана,
изпотена,
увита във илиюзии за цялост,
с треперещи ръце
прикрива раните си.
Какви ти рани...Няма рани.
Няма кръв. И няма болка.
И всъщност май
такава мисъл
просто няма.

Затова, ако обичаш,
остави ме.

Мисля, че ти дадох нещо.
Благодаря ти. Взимам я обратно
гордостта си.
И потеглям боса
към някой нов,
несъществуващ връх.
Оставям ти за спомен
една сълза, търкулната
по прашната пътека-
пореден стих
за теб,
написан между другото.