автор: scenaristbg

Написах ги и не ги пубикуваха,
старите рими и старият стих.
А как чудесно живота рисуваха
като блян, като сън и светая светих.

Но не се получи, е, така случва се.
И листът отиде в кофата за боклук.
И след двеста години ще остане заровен
сред кутии, торбички, кондоми и лук.

И пак след двеста години ще бъде намерен
и ще научат хората за живота преди.
Така че, изхвърлям те, мой стихо верен,
и едно пожелавам: просто, бъди!

С поздрав за един колега сценарист :)