автор: jelyaznovski

Да! Душа на красотата
са лицата на децата.
С тези бузки кадифени,
дето дядо Мраз ги щипва
и кръвчицата им кипва,
та да станат жар червени,
и със хитрите очички,
връткави и ненаситни,
дето скачат любопитни
върху всичко и връз всички,
със бъбривата устичка,
дето не ни дава мира
и не може да се спира,
и меле, меле самичка…
със нослето на детето
щръкнало насред лицето.
с клепналите две ушета,
там над тънките вратлета,
дето скрити хитро чакат
на косичката в гъстака,
и придремват, уж се гушат,
а пък всичко тайно слушат!

Тази истина голяма
ни един противник няма-
най-красиви на земята
са лицата на децата.

Но понякога децата
просто заради играта
искат маска непозната
да си сложат на главата.

Търсят всякакви муцунки-
на усмихнати маймунки,
на закръглени мечета
и озъбени вълчета,
на еленчета рогати
и овчици глуповати,
на дебели бегемоти
и на слонове с хоботи,
на камили грозновати
и жирафи дълговрати,
на мишоци и лисици,
на жабета и на птици.

Ето ти една муцунка-
направи се на маймунка!