автор: nezabravka

Ти сам избра да страдаш.
Ти сам обърна гръб.
Ти сам си тръгна
и сам ще бъдеш.
Затвори се в кулата черна.
И заплака.
Защо плачеш?
Ти реши така.
Искаш да сънуваш?
Но какво?Та ти си сляп.
Щом сега не погледна живота,
кога ще го гледаш-
нима от гроба?
Мисли черни те раздират,
сълзите ти напират,
сърцето ти бясно тупти...
А защо не си жив ти?
Нима човекът в теб изчезна?
Тогава как така плачеш?...
Или просто винаги искаш да те боли?
Защо избра да бъдеш сам?
Нима хората те нараниха?
Взеха ти очите и сърцето?
И какво?Мълчиш.
Не ме чуваш.Ти не си тук.
Ти избра да бъдеш сам.