автор: Heel

Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание.
Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е притеснена от болничната обстановка, но скоро разбрах, че греша. Причината беше в мен. Въпреки че не бях виновен, аз бях човека, който й беше причинил това нещастие. В един момент си помислих, че тя се страхува от мен. Това ме накара да се почувствам много гадно. В края на краищата отхвърлих тази мисъл, но стигнах до извода, че първата среща е много важна. А в нашия случай, тя си беше направо катастрофа. Истината беше, че Моника имаше лоши спомени от мен. Не можех да я виня за това.
– В други ден ще ме изписват – каза тя и ме погледна странно.
Аз се вторачих в гипсираните й крака, а тя нервно прокара пръсти през косата си.
– Всичко ли е наред вече?
– Не бих казала, че всичко е наред. Трябва да съм в гипс поне още два месеца, но вече не е нужно да кисна тук.
– Във Варна ли ще ходиш?
– Ходенето не ми е още на дневен ред – каза тя със сарказъм.
– Ще ми е мъчно без теб.
Тя се засмя и ме потупа по бедрото. – Нали няма да плачеш?
– Много е вероятно да се дехидратирам от рев – казах аз и се нацупих.
– Само това недей, моля ти се! – изкикоти се тя, а после добави: “Може пък някоя друга да успееш да сгазиш”
– Това беше гадничко.
– Шегувам се.
– Защо не ми погостуваш за няколко дена. Апартаментът ми не е много голям... но пък живея сам и има достатъчно място.
Тя направи крива физиономия, но очите й продължиха да блещукат весело.
– Май не можеш да разбереш, че почти нищо не мога да правя сама.
– Обещавам че ще се грижа добре за теб. Ще си взема отпуск.
– Сигурен ли си?
– Разбира се. Ако не ти хареса в къщи ще те закарам до Варна.
Погледът й се зарея към прозореца, а лицето й постепенно помръкна.
– Какво има?
– Нищо. Просто съм малко объркана.
– Идваш, нали?
– Да – каза тя след дълго мълчание.

***

Моника лежеше на носилка и се усмихваше притеснено на някаква сестра. Бяха я облекли в светлосиня памучна рокля, която стигаше малко над колената . Гипсираното й бедро издуваше фината материя и леко повдигаше ръба на роклята. Отидох до нея и стиснах ръката й. Тя ми кимна. Сестрата избута носилката навън и тръгна по коридорите, а аз я последвах. След пет минути стигнахме на паркинга.
– Оттук нататък си ти – каза сестрата и скръсти ръце.
Аз плъзнах лявата си ръка под краката на Моника, а с дясната обхванах кръста й. Повдигнах я внимателно, усещайки как ръцете й се обвиват около врата ми. Тя изпъшка лекичко и се сгуши като малко коте. Гърдите й се притиснаха в мен.
– Добре ли си?
– Да.
Тръгнах към колата. Обездвижен в коляното, десният й крак стърчеше напред, а босото й стъпало се поклащаше в ритъма на стъпките ми. Усещах задната част на лявото й бедро, топла и мека, подпряна на ръката ми. Гипсираното й стъпало висеше отпуснато надолу и се клатеше като махало. Малките й розови пръстчета се показваха любопитно от гипса.
– Какво й има на тази какичка? Болна ли е? – някакво момченце попита майка си.
Жената го дръпна настрана и му изшътка да мълчи. Когато ги подминах я чух да му прошепва: “Не е слушкала, мило”.
Наближих колата, като се чудех къде са ми ключовете. Докато се суетях забелязах, че Моника гледа втренчено в колата. Лицето й беше побледняло. Гледаше в изкривения преден капак на Пежото. Завъртях се настрани за да скрия гледката.
– Можеш ли да ми помогнеш? – попитах аз.
– Стига да не се налага да тичам.
– Ключовете са в десния джоб на якето ми ...
Преди да успея да довърша, тя ги измъкна и чевръсто отключи вратата.
– Добре работим в екип – ухилих се аз.
– Ъ-хъ.
Настаних я удобно и подкарах бавно към къщи. Опитвах се да избягвам дупките по пътя, но на няколко пъти тя изохка от болка при разтрисането на колата.
– На кой етаж живееш?
– Втори.
– Е, поне няма да се измъчиш много по стълбите.
– Лекичка си, а пък си и доста приятна за носене, така че не се оплаквам.
Очите й се стрелнаха за кратко към мен, а на лявата й буза се появи чаровна трапчинка.