автор: BlackCat

Това не е живо дърво - с лека съвест сечи,
замахвай със сила и брадвата впивай в плътта му.
Виж как клони протяга към тебе - да го спасиш.
Наръч съчки за греене да положиш на своето рамо.
Да поемеш по път, който води (навярно) в дома.
После огън да стъкнеш, ръце да протегнеш към него.
Да ти стане горещо, да отпуснеш спокойно глава,
а пък огънят с поглед пращящ и искрящ да те гледа.
Вън снегът ще затрупва следите от скорошна сеч.
Ще загръща и твоите стъпки под преспи гальовни.
Навалял в паметта ти, на пролет снегът ще умре,
а дървото, което те стопли, ти няма да помниш.