автор: Crusader_

От съкровищницата на житейските премъдрости... :)

- "Е започвай" - казвам - "Какво му има на последния?"
- "Виж сега, не че има нещо специално лошо в него..."
Притварям очи и се отпускам полека на коженото канапе - удобно е, а и музиката е приятна. Този разговор не го водя за първи път и предпочитам да съм настанен както трябва. Поръчката пристига и отпивам от безалкохолното. Винаги си поръчвам голямо и безалкохолно и малък джин при подобен разговор. И винаги ми се иска алкохола да е повече в последствие. Така и не се научих. И все пак... Въздъхвам:
- "Хайде - разправяй" - подканям.
- "Ами не знам..." - показалеца потупва замислено сладките устнички - "Все си мисля, че един истински мъж трябва да има повече месце по себе си. Да не е кожа и кости - не че е лошо да е слабичък де... Даже е хубаво - много енергия пък и е жилав - само мускули..." Кимам. Аз си имам и кожа и мускули пък и напоследък - запаси в района на подкожието, така че ми е добре. Слабичките мъже ми се струват недоразвити - не го казвам - може дамата да ми се нацупи. Жените са непредвидими...
- "Пък и не е хубаво така - каквото кажа и той тича... Какъв мъж е това? И все се стреми да ми угоди и да не се кара. А реши ли да се кара го прави в най-неподходящия момент и ме злепоставя. Хубаво е мъжът да си държи на своето! Ето това е мъж за мен!" - въздъхва блажено - "Да знае какво иска, кога го иска и да не се спира пред нищо докато не го постигне... Понякога ми се иска просто някой да ме хване със силни ръце и да ме занесе до леглото а не да пита "искаш ли" и да ми мига. Да има страст ! Но от друга страна не прекалено - да не бъде груб с мен или прибързан. Да е умерен. Но и умереността да е в граници - да не вземе да ми смята и да се тюхка и да се чуди кое как и къде... Силен мъж с опит - това е каквото желая!" - поредна въздишка и замислен поглед (не към мен, а през мен - явно не се класирам в графата "силен мъж с опит"). Улавям момента с две ръце и си поръчвам още един джин. Тя продължава:
- "Е първа ще призная, че ако е новак е сладко..." - замислям се - на мен като новак не ми беше сладко. Откровено казано не струвах. Бях жалък. - "Да можеш да се грижиш за него и да го коткаш..." - продължава замислено - "Но не излишно разбира се! Не си му майка все пак. Може би е най - добре просто да има пари - така всичко ще му е простено." - заслепява ме с една зъбата усмивка. Аз си знам, че не съм паралия и че нищо не ми е простено, затова премълчавам.
- "Ееех, знам, че някъде има някой тъкмо като за мен... Принца е някъде там." - шепне си като мантра тя - "Там е! Там е? Там е!?..."
Въздъхвам отново. Със сигурност е там приятелко моя - къде да е ако не Там... Вглеждам се в жената пред мен и отпивам яко. За смелост...