автор: SvetoslavNahum

Течеше нежната революция на 1989 година.
Разгневени тълпи обикаляха София безспир.
През месец декември обградиха Парламента.

- Долу член Първи!

- Долу член Първи!
- Нъ-Ръ-Бъ – На Ръба!
- Комунистите – в Белене!
- Долу член Първи!

Множеството, накичено с плакати, знамена и значки, искаше
промяна в Конституцията.
Излезе Президентът Младенов. Опита се да каже нещо през мегафон, но това само разяри тълпата и тя го заглуши с крясъци и дюдюкане. Бдителен журналист с камера успя да заснеме и запише последните му думи, преди да се върне обратно в сградата и няколко месеца след това да подаде оставка:
- Най-добре е танковете да дойдат тука!

Двамата лидери на опозицията, Желю Желев и Петко Симеонов, се отправиха към близък луксозен ресторант. С тях се движеше възрастен, добре облечен господин.
Седнаха.
- За мен водка и омлет с шунка – поръча Желев, бъдещ президент.
- Няма шунка, доктор Желев – заизвинява се сервитьорът.
- Тогава с кашкавал.
- И кашкавалът свърши, много се извиняваме.
- Тогава обикновен, със сирене!
- Добре, за вас все ще намерим бучка сирене, доктор Желев!
- Браво на вас.
- И за мен водка – обади се Симеонов. – Руска! – додаде той.
- Прието. А за вас, господин Каушки? Един „Шатобриан”? Днес е просто чудесно приготвен – мустакатият келнер очевидно познаваше възрастния като редовен и заможен клиент-туз и угоднически сервилничеше.
- За мен бутилка розе, синьо сирене и салата „Фрути ди Маре”. И донеси пастърма за господата за мезе.
- Веднага! – мустакатият доносник отлетя към кухнята.

- Я, Каушки, за тебе не важи дефицита, така ли? – завистливо го изгледа Желев.

- Не важи, Желю, не важи. Аз съм социалистически милионер. Ха-ха! На Свети Врач в австрийския хотел целогодишно ми се пази апартамент. Край мене ченгета ли не щеш, уиски ли, жени ли…

- И как забогатя? – позаинтересува се Симеонов.

- Ами как… Имаше едно постановление… За производство на частно на резервни части за селското стопанство. Знаете, в машинно-тракторните станции все не достигаха части, особено по време на оран и жътва, комбайните все закъсваха, ха-ха!

- И ти какво – хоп, използва момента, а?

- Ами той този момент продължава вече две десетилетия за мен. Имам си собствен цех, стругове, преси, фрези, машини за отливане. Държавата ми поръчва една година напред и ми плаща предварително. Гарантиран бизнес. Не като на Запад, да умирам на свободния пазар, ха-ха-ха!

- Ама нали за свободен пазар се борим? – попита Симеонов.

- А, бори се, Петко, бори се. Имаше един борец свободен стил от Разградско, едно яко турче, знаеш ли какво казваше: „Хранъта прави борбъта. Партията храни - аз боря!” Ха-ха-ха-ха!

- Слушай, Каушки, нашето дело е сериозно! – опъна се Симеонов.

- Да бе, Петко, аз по-добре от теб знам, че е сериозно. А ти не помниш ли как слагаше букети на паметника на Сталин, а?

- Е, остави, Каушки, минали работи…

- А, минали работи, минали работи, вече си демократ, знам те аз. Нали си чувал, че съм от стар и знатен род, не като тебе пролетарий. Деда ми беше най-големият фабрикант на Горна Джумая преди Девети . Сега защо съм с вас тука?

- Ами защото ще възстановяваш Радикал-демократическата Партия – ученически поясни Желев. – Нали така?

- Точно така. Аз ще бъда нейният лидер. И после какво?

- После ще се влееш с многобройната си членска маса в нашия бъдещ единен Съюз на Демократичните сили!

- Ашколсун, Желю! Така е. Ще се влея. Министър ще ме направите ли?

- Ще те направим.

- А, аферим, ама да не забравиш? Ха-ха!

- Чакай първо да спечелим изборите де! Нали виждаш, комунягите не искат да сдават властта!

- Че така ли се сдава власт, бре, Желю-ю! Аз на тяхно място ей сегинка щях да ви затворя всичките! Ама на оня, Сергеевич , паметник трябва да издигнете вие!

- Сами ще се преборим!

- А, бре, Желю, като ти слушам приказките, и лошо ми става. Сам ще се пребориш ти, нейсе! Ама така поне ме подсети да ти кажа нещо. Ей, страшен сън сънувах, кошмар! Лоша поличба. Да не дава Господ!

- Какъв кошмар, бе Каушки?




- Сънувах, Желю, че верно сте свалили комунистите от власт, и аз сега трябва да работя!



_____






2007 г.
Светослав Нахум