автор: Nadya

      Пеперудата Ади бе красавица. Тялото й бе покрито с пухкав жълтеникав мъх, а отдолу се подаваха фини, стройни крачета. А крилете и, там се преливаха всичките седем цвята на дъгата. Когато ги разтвореше за полет, дори Слънчо затваряше очи заслепен от красотата и. Ади бе много романтична и обичаше да си тананика разни песнички. Останалите пеперуди много и завиждаха за красотата. Единствено Ади не знаеше за нея. Тя си мислеше, че изглежда като всички останали. Никога не се бе оглеждала в огледало и никак, ама никак не бе суетна.

      Една нощ, докато се приготвяше за сън, тя си припяваше приспивната песничка от детсвото си. Нейният дом се намираше в листата на стария орех в двора. Някъде отдолу и заприглася цигулка. Ади спря да пее и се заслуша. Звуците се лееха така нежно, сякаш я викаха. Тя подаде красивата си главица между листата на ореха и погледна надолу. Нощта бе много тъмна и Ади не успя да види свиреца.
      -Ей, кой си ти?-попита тя.
      -Аз съм щурчето Щурчо.-отговори тъничко гласче някъде откъм тревичките.
      -И как така досега не съм чувала тази чудно хубава мелодия?
      -Ами досега събирах смелост, за да ти я изсвиря. Тази нощ се престраших...От няколко дни се крия в тревичките и те наблюдавам...Много си красива!
Ади много се учуди, но й стана приятно, че някой така мило говори за нея.
      -Сега е вече тъмно и не мога да те видя. Ти ми посвири още, докато заспивам, а на сутринта, когато Слънчо освети дворчето ще се запознаем.Лека нощ, Щурчо!-каза тя и притвори очи. Щурчето дълго свири с поглед отправен към листата на ореха. Към полунощ уморено подря глава на една тревичка и заспа.

      С първите лъчи Слънчо погали крилете на пеперудата, защото и той много и се радваше. Ади трепна и отвори очи. Тя обичаше да става рано, спомни за щурчето Щурчо и се загледа в тревичките. За голямо нейно съжаление не успя да го види. Кожухчето на щурчето бе зелено и се сливаше със зеления цвят на тревите.
      -Ей, ти, нежни свирецо, къде си?- попита тя, но гласчето и бе толкова тъничко и тихо, че щурчето изобщо не я чу. Тогава Ади разтвори криле и прелетя ниско над тревичките като внимателно се вглеждаше под себе си. Щурчо усети нежния повей на крилете и и се събуди.
      -Тук съм! Тук съм!-побърза да се обади той. Никак не му се искаше да пропусне тая сутрешна среща. Разтърси сънената си главица и се изправи в цял ръст.
      -Видях те, видях те...Ама ти бил и красавец!-зарадва му се Ади.
      -Е, не колкото теб...-засрами се щурчето, което не бе свикнало на комплименти. Пеперудата кацна наблизо до него и искрено му се любуваше.
      -Знаеш ли?-попита тя.-И аз много обичам да пея, а ти свириш прекрасно. Искаш ли да си измисляме песнички и да ги пеем заедно?

      Щурчо много се зарадва, извади цигулката от калъфа и дръпна лъка. Двамата приятели цял ден свириха и пяха. Накрая песента бе готова. Щурчо засвири и Ади запя..., когато спряха, те чуха бурни ръкопляскания. Около тях се бяха събрали всички хвъркати жинотинки от дворчето. Дори Къртичко събуден от песента, любопитно подаде главица от къртичината си.

      И така Ади и Щурчо станаха неразделни. Цяло лято съчиняваха песни и пееха. Слънчо отгоре трепкаше с ресници и ги топлеше. Неусетно листата на ореха започнаха да сменят цвета си, а тревичките под него пожълтяха и клюмнаха. Закапаха и първите капки дъжд. Нещо ставаше с крилете на Ади. „Дали е от дъжда”-помисли си тя. Щурчо наблюдаваше как любимата му се променя и това много го натъжи, а и песните им ставаха все по-тъжни. Ади дълго търси местенце за нова къщичка, защото клоните на ореха оголяха и вече не я пазеха от ветровете.Приюти се под стрехата на къщата и се обви с тънка паяжина. Не след дълго щеше да заспи завинаги в последния си сън. Щурчо се прибра на топло до старото огнище и цяла зими пя за Ади.

      Ако се заслушате някоя зимна вечер, непременно ще го чуете. Щурчо е още там и песента му е тъжна. Очаква с нетърпение следващото лято, когато двамата с Ади отново ще съчиняват още много нови песни.